Въпроси и отговори, касаещи регистриране и отчитане на продажби

І. Фактическа обстановка и въпроси:

1. Във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 7 относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, възниква въпросът за детайлността на наименованието на стоките или услугите-наименование по групи до детайлно изписване на всеки артикул. Като се вземат предвид възможностите, предоставени от съвременните софтуерни продукти за управление на продажбите е наложително да се внесе яснота, какво да се отразява във фискалния бон, например в следните видове търговски обекти:
2. a) Търговски обект за продажба на цветя (рязани стръкове, цветя в саксии) по видове стоки, както следва:

– букет (букет хризантеми, букет рози и др.);

– саксийни цветя (нарцис в саксия, фикус в саксия и др.);

– рязан стрък (роза, гербер и др.).

б) Търговски обект за продажба на мъжко, дамско и детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи) по видове стоки, както следва:

– Облекло (мъжко, дамско или детско);

– Мъжко облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

– Дамско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

– Детско облекло (потници, тениски, пижами, чорапи и др.);

– Мъжки потник, детски чорапи, дамска пижама; или

– Пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски.

в) Търговски обект за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари, по видове стоки, както следва:

– хлебни изделия (хляб ръчен, хляб заводски, пълнозърнест хляб и др.);

– месо и изделия от месо (месо, колбаси и др.);

– мляко и изделия от мляко и млечни продукти (прясно мляко, кисело мляко, сметана, кашкавал, сирене и др.);

– плодове (ябълки, банани, портокали и др.);

– тютюневи изделия (цигари, пури, пурети и др.);

– алкохолни изделия (вино, бира, ракия и др.);

г) Търговски обект за обмяна на валута;

д) Търговски обект – заложна къща.

2. Във връзка с чл. 45 ал. 1 т. 3: Как се процедира в случаите, когато съдружници в ООД или еднолични собственици на ЕООД извършват личен труд в дружествата. Тези лица приравняват ли се на собствениците на ЕТ, извършващи дейност с личен труд?
3. Във връзка с чл. 22 ал. 2 – В какъв формат ще се подписва записаният файл с информацията от КЛЕН:

– Подписът е част от файла;

– Подписът се записва в отделен файл, аналогично на изискванията за подаване на данни през ИС „КОНТРОЛ“ на НАП.

4. Във връзка с изискванията на софтуер за управление на продажбите:
   Приравняват ли се програмите за фактуриране към изискванията на софтуер за управление на продажбите?

По първи въпрос:   

Съгласно чл. 26, ал. 1 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство (ФУ), трябва да е четима, да съответства на образеца съгласно приложение №1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 – т. 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Видно от разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Идентично нормативно изискване към фискалните касови бележки е било предвидено и в отменената Наредба № 4 от 16 февруари 1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти (отм., ДВ., бр.106/2006 г.) като реквизит, гарантиращ задължителна отчетност на извършената продажба, както в интерес на клиента, така и за целите на отчитането при търговеца и за осъществяване на  контрол на извършените продажби в съответния търговски обект.

С изменението на Наредба № Н-18/2006 г. (обн., ДВ, бр. 76/2017 г.) разпоредбата на т. 7 от ал. 1 на чл. 26 е прецизирана, за да поясни, че терминът „наименование“ се отнася за стоката/услугата. Изискването във фискалната касова бележка да бъде посочено наименование на стоката/услугата е императивно, от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка отделна продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.

Поставеният въпрос е свързан с регистрирането и отчитането на продажбите в различни търговски обекти – магазин за цветя, магазин за облекло, магазин за хранителни стоки и др. В тези обекти се предлага голям  асортимент от разнообразни стоки (облекла, храни, напитки, тютюневи и алкохолни изделия, цветя и др.). Практиката показва, че в преобладаващата част от случаите задължените лица използват фискални устройства, които са програмирани да регистрират и отчитат продажбите по департаменти/стокови групи, без посочване на  конкретния вид на продадената стока, например:

• в магазин за облекло, продажбите на стоки се отразяват като „дрехи“, „облекло“ или „ДП1“;
• в магазин за хранителни стоки, продажбите се отразяват като „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „напитки“, „други“;
• в магазин за цветя, продажбите се отразяват като „ДП1“, „цветя“.

С оглед специфичната дейност в посочените търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока. В тази връзка описаните примери от търговските практики за начин за регистриране на продажбите чрез отразяване на продаваните стоки като родово определени вещи, а именно във фискалната касова бележка да се съдържа само най-общо съответната стокова група или департамент без наименование, не може да се приеме като достатъчно за изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 1, т. 7, тъй като не позволява в достатъчна степен да бъде идентифициран видът  на продаваната стока.

В наредбата няма задължително нормативно изискване  в издаваните фискални касови бележки  като реквизит „наименование на стоката/услугата“ да бъде посочвана продаваната стока/услуга до степен на точното и пълно описание на конкретния артикул, предмет на продажбата, с изключение на предвидените в чл. 27, ал. 3 от наредбата продажби на специфични категории стоки/услуги. Разнообразието на артикулите от един вид стока/услуга, предлагани на пазара, извън посочените специфични категории, е в изключително широк диапазон, динамично и непрекъснато променящо се. В тази връзка и в съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 от наредбата нормативно се изисква като реквизит  във фискалната бележка да бъде посочван най-малко съответният вид на продаваната стока/услуга, например:

1. В магазин за облекло продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – пижама, потник, чорапи, независимо дали е/са мъжки, дамски или детски;
2. В магазин за цветя продажбите на стоки следва да се отразяват по вид на продаваната стока/услуга – букет, независимо дали е букет хризантеми, букет рози и др.; саксийно цвете, рязан стрък, опаковане на подарък и др.;
3. В магазин за продажба на хранителни стоки, напитки и цигари продажбите следва да се отразяват по вид на продаваната стока, като най-малко се отбелязва:

а) в хляб и хлебни изделия;

б) месо;

в)  колбаси,

г) прясно мляко,

д) кисело мляко,

е) кашкавал,

ж) сирене;

д) плодове;

е) зеленчуци;

ж) цигари, пури, пурети и др.;

з) вино, бира, ракия и др.

Изключение от гореописания ред е допустимо при продажби, извършвани в обменни бюра, заложни къщи или при продажби, извършвани по реда на чл. 29 от Наредба № Н-18/2006 г.

По аналогичен начин следва да се отразяват продажбите и на стоки/услуги от всички останали, неизброени в горните примери за продажби в търговски обекти.

Тези изисквания към фискалните касови бележки са минимални с оглед възможностите, предоставяни от съвременните технологии. Детайлното описание на продаваната стока позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. В тази връзка е препоръчително отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация. Следва да се отбележи, че задължително условие е при регистриране на продажба да се посочи видът на закупената стока/услуга, стойността и количеството й. При регистриране на продажба на различни стоки от един и същ вид, стоки с различни цени, продадените стоки следва да се посочват на отделен ред.

По отношение на фискалния бон и придружаващата го фактура е необходимо продадените стоки да бъдат описани по горепосочения ред.

Наличните на пазара модели фискални устройства предоставят техническа възможност за въвеждане на много по-голям брой артикули от нормативно предвидения  (минимум 100 артикула, съгласно  Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от наредбата)  и съответно възможност продажбите да се отразяват по съответния вид стока/услуга.

В случай че използваното ФУ поддържа по-малък брой артикули от предлаганите  в конкретния търговски обект и с оглед спазване изискването за посочване на наименование на продадената  стока/услуга  (чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата), което да позволява на клиента да идентифицира вида й, може да се използват софтуерни или технически средства, свързани с експлоатираното в обекта ФУ, напр. програмен продукт, позволяващ стоките да бъдат индивидуализирани чрез баркод четец. В този случай се приема, че ако софтуерът извършва операции единствено за извършване на справки относно цена и наименование на артикула, без в него да се въвежда информация за извършваните в обекта продажби и да се проследява движението на стоки и услуги, предмет на продажбите, то този софтуер не попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите.

Следва да се има предвид, че по отношение на минималното съдържание и реквизитите във фискалния бон нормативната уредба не допуска като наименование на продаваната стока/услуга да се изписва:

–   обща сума на продажбата,

– общи технически наименования, използвани при програмирането на ФУ, например „ДП1“, „ДП2“,

– обобщена категория на продаваните стоки/услуги, например от типа на „хранителни стоки“, „нехранителни стоки“, „други“ и т.н.

Този начин за отразяване е недопустим, тъй като не позволява идентифициране на продадената стока/услуга  в търговския обект.

По втори въпрос:

В случай че съдружник в търговско дружество, съответно едноличен собственик на търговско дружество извършва дейност като сервизен техник с личен труд в дружество, което кандидатства за издаване на разрешение за техническо обслужване и ремонт на ФУ и ИАСУТД, е необходимо наличие на сключен договор между физическото лице и търговското дружество, без значение какъв е другият статут на лицето в търговското дружество – съдружник или едноличен собственик, т.е. изключението в чл. 44, ал. 1, т. 3 от наредбата, предвидено за едноличния търговец, който извършва дейност като сервизен техник с личен труд, не е приложимо в хипотезата на търговското дружество. Това е така, тъй като търговското дружество е със статут на юридическо лице, докато едноличният търговец не е юридическо лице. Характерно за едноличния търговец е, че в един субект – физическото лице се съвместяват две правни качества – на физическото лице и на търговеца.

По трети въпрос:

Съгласно чл. 22, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сервизен техник на вписаното в свидетелството за регистрация на ФУ лице, извършващо сервизно обслужване и ремонт, извършва демонтаж на фискалната памет (ФП). При смяна на ФП задължително се извършва и смяна на КЛЕН. Сервизният техник експортира записаната в КЛЕН информация в структуриран четим вид във файл от типа „csv“, подписва файла с електронен подпис и го предава за съхранение на лицето по чл. 3 заедно с КЛЕН.

В разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. не е регламентирано изискване  за подписване на файлове и документи с електронен подпис.

По четвърти въпрос:

Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС „софтуер за управление на продажбите в търговския обект“ (СУПТО) е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

По силата на § 1, т. 19 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. „управление на продажбите“ чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.

Лицата по чл. 118, ал. 18 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в Приложение № 29 изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства (ФУ) в този обект. Когато софтуерът притежава следните характеристики: обработката на информацията е автоматизирана, т.е. софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне или заплащане, се приема, че същият представлява СУПТО, поради което следва да отговаря на нормативните изисквания.

При така действащата нормативна уредба се налага извод, че ако за лицето, стопанисващо търговския обект, е налице задължение за издаване на фискален бон и същевременно използва софтуер, който притежава посочените по-горе характеристики, то същият е от категорията СУПТО и следва да отговаря на изискванията, посочени в Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.

 

ІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

„Лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер чрез автомат на самообслужване, без електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване. Обикновено подобни автомати на самообслужване без електрическо захранване се поставят на открити площи – паркове, детски площадки и други, като с оглед предназначението си се поддържат от собственика през определен период от време. По съществото си представляват автомати за продажба на дребни вещи (например топчета на стойност 0,20 лв. или 0,50 лв.). Отчитането им също не е ежедневно и не съществува възможност за вграждане на ФУВАС и визуализиране на всяка продажба. Не съществува практическа възможност за поставяне на фискално устройство на място, тъй като е нерентабилно до подобен автомат да стои човек, който да издава касови бележки.“

Въпроси:

1. Кога следва да бъде отчетен натрупаният оборот?
2. Кога приключва сделката по продажба за собственика на апарата и това не е ли времето на отчитане на оборота, натрупан в апарата?
3. Възможно ли е да се издава една касова бележка за периода на отчитане, тъй като това е моментът, в който собственикът на апарат получава плащането от клиентите си?
4. Има ли законоустановен период за отчитане за апаратите на самообслужване и какъв е той?

На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, независимо от документирането с първичен счетоводен документ (чл. 25 от Наредба №Н-18/2006 г.).

На основание чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 9 от Наредба №Н-18/2006 г. задължава лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер чрез автомат на самообслужване, без електрическо захранване, да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което не се вгражда в автомата на самообслужване.

В запитването не е изложено какви са конкретните продажби чрез  автоматите на самообслужване, а само е посочено, че по същество автоматите на самообслужване са предназначени за извършване на продажби на дребни вещи, т.е. продажби на стоки. В случая автоматът на самообслужване не работи с електрическо захранване, но се извършват продажби на стоки, поради което разпоредбите на чл. 3, ал. 8 и ал. 9 не са приложими. Предвид това регистрирането и отчитането на продажбите следва да се извършва по общия ред на Наредба №Н-18/2006 г. чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, което не се вгражда в автомата на самообслужване.

По отношение регистрирането на продажби на стоки чрез автомат на самообслужване без електрическо захранване е възможно същият да функционира чрез използването на монети или жетони, като се отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2 от Наредба №Н-18/2006 г., за което няма задължение за вграждане в автомата на самообслужване. Под всяка продажба се има предвид всяко постъпление на парични средства, а именно поставянето на монета с определена номинална стойност, срещу която се извършва продажба на съответната стока чрез автомат на самообслужване без електрическо захранване.

В тази връзка следва да се отбележи, че не се допуска издаването на една фискална касова бележка за целия оборот, натрупан в автомата, тъй като съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. фискална касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.

По отношение отчитането на реализираните  обороти от извършени продажби са приложими общите разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г., като следва да се спазва разпоредбата на  чл. 39 от наредбата.

 

ІІІ. Относно начина на извършване на сторно операции чрез фискално устройство (ФУ)

Редът за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Сторно операции при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД.

За извършването на сторно операция чрез ФУ/ИАСУТД е необходимо сторно документът да съдържа най-малко посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 – 11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“. Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. В случай че сторно документът отразява операция по фискален бон за продажба, съдържащ уникален номер на продажбата, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторното.

Съгласно чл. 31, ал. 4, изречение второ от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.

Във връзка с гореизложеното, в случай, че Вие възстановявате суми изцяло или частично по банков път (не в брой от търговския обект), то за Вас не възниква задължение за издаване на сторно фискален бон от ФУ.

Фискалните касови бележки/системните бонове, издадени от ФУ/ИАСУТД са и фактури/кредитни известия по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), ако отговарят на изискванията на ЗДДС – чл. 34 и чл. 58, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сторно операция за продажба, документирана с фактура, издадена от ФУ/ИАСУТД може да се извършва чрез издаване на кредитно известие от ФУ или ИАСУТД, ако се възстановява сума в брой в момента на издаване на известието. В този случай сторно документът съдържа освен задължителните реквизити по ЗДДС и по ал. 2.

Следва да имате предвид, че продажбите/сторно операциите се документират с касови бележки от кочан в търговски обект само в случаите, които са посочени в чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., а именно:

• на спиране на захранващото напрежение;
• на извършване на експертиза на ФУ от Българския институт по метрология (БИМ);
• по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време;
• при блокирало ФУ/ИАСУТД поради нарушена дистанционна връзка с НАП, за не повече от 48 часа от блокирането;
• при блокирала ЕСФП поради прекъсване на връзката между нивомерната система и централното регистриращо устройство, с изключение на продажбите на течни горива в данъчна група „В“;
• при нефункциониране на ФУ поради временна неработоспособност на софтуера за управление на продажбите в търговския обект, до отстраняване на повредата; времето, през което софтуерът е неизправен, се удостоверява от лицето по чл. 3 и лицето, поддържащо софтуера;
• бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия.
• при регистрирана от съответните органи кражба на ФУ в обекта, където е извършена кражбата, за срок не по-дълъг от 7 дни.

 

ІV. Фактическа обстановка и въпрос:

„Длъжни ли сме да закупим нов касов апарат отговарящ на промените и условията от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. при условие, че сме ФУВАС?“

            Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване (ФУВАС), като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.

В чл. 25, ал. 3, изречение трето от същата наредба е регламентирано, че при продажби по чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.

В приложение №1, раздел IIIб. „Дистанционна връзка, данъчен терминал (ДТ) и предаване на данни“, т. 1, буква „е“, трети булет е регламентирано, че фискалните устройства (ФУ) подават по установената дистанционна връзка данни на всеки
5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в контролната лента на електронен носител, в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.

Изискването за автоматично предаване на данни от ФУ/ИАСУТД за всяка фискална касова бележка по дистанционната връзка към НАП, въведено с §10 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18/13.12.2006 г., обн. – ДВ, бр. 10 от 2019 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г. не се отнася регистрираните и отчетени приходи от продажби чрез ФУВАС.

Във връзка с гореизложеното и в случай, че Вашето дружество регистрира и отчита приходите от продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез автомат на самообслужване с електрическо захранване по реда на чл. 3, ал. 8 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., за Вас не възниква задължение за подмяна на използваните ФУВАС.

 

 

1. Фактическа обстановка и въпроси:

Редът за извършване на сторно операции чрез ФУ или интегрирана автоматизирана система за управление на търговска дейност (ИАСУТД) в търговски обект е регламентиран в разпоредбите на чл. 31 на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. Сторно операции при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документират чрез издаване на документ от ФУ/ИАСУТД.

За извършването на сторно операция чрез ФУ/ИАСУТД е необходимо сторно документът да съдържа най-малко посочените в чл. 26, ал. 1, т. 1 – 11 реквизити, както и номер, дата и час на издаване на фискалния/системния бон, по повод на който се издава сторно документът, причината за сторно операцията и надпис „СТОРНО“. Когато сторно документът се издава от ФУ, съдържа и индивидуалния номер на фискалната памет от фискалния бон, по който се извършва сторно операцията, а когато се издава от ИАСУТД, съдържа индивидуален номер на ИАСУТД от системния бон, по който се извършва сторно операцията. В случай че сторно документът отразява операция по фискален бон за продажба, съдържащ уникален номер на продажбата, в сторно документа се отразява и уникалният номер на продажбата, по която се извършва сторното.

Съгласно чл. 31, ал. 4, изречение второ от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. сторно операция при връщане или рекламация на стока или при намаление на данъчната основа се документира в момента на възстановяване изцяло или частично в брой на заплатената от клиента сума.

Във връзка с гореизложеното, в случай, че Вие възстановявате суми изцяло или частично по банков път (не в брой от търговския обект), то за Вас не възниква задължение за издаване на сторно фискален бон от ФУ.

 

VІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Регистриран сте като лице, упражняващо свободна професия. Уточнявате, че сте артист – фотограф и осъществяваните от Вас дейности са фотография и компютърна обработка на изображения и дизайн. Възнамерявате да започнете дейност, свързана с разпространението на интелектуална собственост и дигитални творби на територията на Република България. За осъществяването на тази нетърговска дейност ще ползвате собствен уебсайт, който ще има възможност да приема картови плащания чрез виртуален пос терминал, осигурен от „МАЙПОС“ АД, в качеството му на представител на „АЙКАРТ“ АД, регистрирано в Българска народна банка (БНБ). „АЙКАРТ“ АД е лицензирано и регулирано от БНБ като дружество за електронни пари.

Уебсайтът няма да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, тъй като няма да има количество и наличност, за които да се следи, и същевременно няма да има физически търговски обект, в който да се извършва дейност. Клиентите ще могат да закупуват и получават дигиталните продукти единствено чрез уебсайта, т.е. физически няма да бъдат изпращани никакви продукти или творби.

Въпрос:

            Задължен ли сте като лице, упражняващо свободна професия, да използвате фискално устройство, предвид естеството на описаната във фактическата обстановка дейност?

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.

Условията и редът, съобразно които се издават фискални касови бележки, са регламентирани в Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от същата наредба за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3,  ал. 1 от наредбата. В случай че плащането се извършва единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на приходите от стопанска дейност чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба №Н-18/2006 г.

В чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, освободени от задължението за документиране на продажбите си чрез фискални касови бележки от ФУ.

Съгласно чл. 4, т. 8 от същата наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г. „лица, упражняващи свободна професия“ са тези по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно това определение лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

• осъществяват за своя сметка професионална дейност;
• не са регистрирани като еднолични търговци; и
• са самоосигуряващи се лица, по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

В случай че едно от изброените условия не е изпълнено, няма да е възможно да се определите като „лице, упражняващо свободна професия“, независимо от факта, че сте вписан като такъв в регистър БУЛСТАТ. При условие че не попадате в обхвата на лицата по чл. 4 от Наредба №Н-18/2006 г., за Вас ще съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод, на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.

Ако отговаряте на условията по § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, т.е. може да се определите като лице, упражняващо свободна професия, на основание чл. 4, т. 8 от Наредба №Н-18/2006 г. за доходите от тази дейност няма да сте задължен да издавате фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. В тези случаи, на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, ще сте задължен да издавате документ за придобитите от Вас доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.

 

 

VІІ. Фактическа обстановка и въпроси:

Потребителска кооперация „………..“, гр. ………… притежава търговски обект в село …….., община …………., област ……….. В селото няма стабилно покритие на мобилните мрежи и на трите оператора, което е пречка за ползването на касовия апарат по стандартния начин. За целта кооперацията е изискала потвърждение за нестабилната връзка и от трите оператора.

Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпрос:

1. Как ще се изпращат данните от приходите до НАП?
2. Какви устройства и от къде да бъдат закупени, тъй като производителите не произвеждат такива без връзка с НАП?

Изискването фискалните устройства задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП е заложено в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Дистанционната връзка между фискалните устройства (ФУ) и НАП осигурява възможност за предаване на данни от дневните отчети към НАП чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор, по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с НАП се определят с Наредба № Н-18/2006г.

Разпоредбата на § 59, ал. 9 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че при постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие лицата по чл. 3 прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към фискални устройства, въвеждането във и извеждането им от експлоатация, до осигуряване на покритие. Прилагането на разпоредбата на § 59, ал. 9 от ПЗР на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. е допустимо единствено в обекти, за които е налице постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на всички мобилни оператори, поради липса на покритие.

С разпоредбата на § 46 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18/2006 г., обн. в ДВ, бр. 26 от 2019 г., е предвидено, че § 59, ал. 9 от преходните и заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (ДВ, бр. 83 от 2015 г.) се прилага за лицата по чл. 3 за всички изменения на наредбата по отношение на задълженията им, произтичащи от изискването за наличие на дистанционна връзка.

В този смисъл по отношение на използваните фискални устройства до осигуряване на покритие и установяване на дистанционна връзка с НАП се прилага редът на Наредба №Н-18/2006 г., регламентиран до въвеждане на изискването за дистанционна връзка, т.е. използват се фискални устройства без техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.

По отношение на въпроса как ще се изпращат данните от приходите към НАП, следва да се има предвид, че при използване на фискални устройства без техническа възможност за осигуряване на дистанционна връзка няма предвидено задължение за изпращане на данни за извършваните от тях продажби, с изключение на случаите, когато лицата използват електронни системи с фискална памет.

При използване на електронни системи с фискална памет (ЕСФП) съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. (ДВ, бр. 77/2009 г.) лицата по чл. 3, ал. 2 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. представят данни от дневния отчет на всяка фискална памет от ЕСФП за всеки ден, за който лицето е длъжно да състави дневен отчет на обекта, до края на следващия ден в ТД на НАП по регистрация на лицето. Данните се подават по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет страницата на НАП. Форматът на файла и изискванията към съдържащите се данни са уредени в приложение № 16 (ДВ, бр. 77/2009 г.). Подаването на данните се извършва чрез електронна услуга „Подаване на данни от ЕСФП за дневен отчет“, публикувана в секция Електронни услуги на НАП „Е – услуги с електронен подпис“.

 

 

 

VІІІ. Фактическа обстановка и въпрос:

Каква информация следва да съдържа фискалният бон, при така издадена фактура, част от стойността по която впоследствие клиентът заплаща в брой или с P.O.S. терминал, а разликата по банкова сметка?

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД)/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускането на обекта.

Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки, е регламентиран в Наредба №Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).

Издаването на фискална касова бележка от ФУ се свързва с плащането, направено във връзка с извършена в търговски обект доставка/продажба на стока или услуга. При плащане в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, задължението е търговецът да издаде фискален бон.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. клиентската фискална касова бележка, издадена от ФУ, трябва да е четима, да съответства на образците съгласно Приложение №1, раздел V на същата наредба и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 до т. 17 на ал. 1 от чл. 26. В съответствие с т. 7 на чл. 26, ал. 1 фискалната касова бележка задължително трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, наименование и код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Считано от 29 март 2019 г. е в сила нова ал. 7 на чл. 26 от Наредба №Н-18/2006 г. съгласно която при продажба, за която е издадена фактура или дебитно известие, в която/което са посочени количеството и видът на стоките или услугите, във фискалния бон се допуска да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и код на данъчната група, като задължително се посочи номерът и датата на фактурата или дебитното известие, по която/което се извършва плащането.

В конкретния случай, в примерът е посочено, че е издадена фактура с отразени начин на плащане „по банка“ и количество и вид на стоките или услугите, но не е постъпило плащане. В този случай, ако от клиента впоследствие постъпи плащане на част от стойността по фактурата в брой или чрез банкова дебитна или кредитна карта, се допуска във фискалния бон да се отпечата сумарният оборот по съответните данъчни групи и кодът на данъчната група, при спазване на задължението, да се посочи номерът и датата на фактурата, по която се извършва плащането.

 

 

Разгледайте още: софтуер и услуги

Прочетете още: 5 стратегии за тези, които не могат да се справят с нова позиция