На правилното място или как може да се печели от пространствен мениджмънт

Макар че според изследване на Gallup хората днес са по-удовлетворени от своята работа, отколкото преди десет години, ангажирането и задържането на служителите продължава да е едно от най-големите предизвикателства, пред които са изправени компаниите по света, свидетелства глобално проучване на Deloittе.

Причината за това се крие във факта, че неудовлетворените служители струват скъпо на бизнеса. От Gallup са изчислили, че американската икономика губи до 550 млрд долара годишни в резултат на спадовете на производителността, които се наблюдават при неудовлетворените служители.

Ново изследване на Cornerstone OnDemand и Harvard Business School обаче разкрива, че мястото, което ни е отредено в офиса, е от ключово значение за това колко сме щастливи и продуктивни на работа.

Проучването установява, че преподреждането на бюрата в офиса и седенето в близост до колега, който има напълно различен подход към работата от вашия, може да бъде лесен и ефективен начин за повишаване на енергията,мотивацията и продуктивността на работното място.

В експериментът, който изследователите определят като първото проучване на „пространствения мениджмънт“, са били анализирани данни от повече от 2000 служители в американски и европейски офиси на голяма технологична компания в продължение на 2 години.

Изследователите са открили, че настаняването на правилните типове служители един до друг води до значително повишаване на производителността и печалбите.

„Правилната близост води до 15-процентово повишение на фирмените резултати. При организация, в която работят 2000 служители, това може да означава увеличение на печалбите с 1 млн. долара на година“, твърдят изследователите.

Освен анализ на индивидуалната продуктивност, проучването включва и така нареченият показател „spillover” (буквално преливане) термин, с който изследователите обозначават общото представяне на служителите, които са били настанени в близост до определен техен колега.

В проучването служителите са били разделени в три отделни категории – „продуктивни“, „ориентирани към качеството“ и „общи“. Изследователите определят продуктивните работници като такива, които показват висока ефективност и производителност, но по-ниско ниво на качество на работата, докато „ориентираните към качеството“ като служители, които не са най-продуктивни, но изпипват детайлите до съвършенство. В категория „общи“ влизат служителите, които се представят средно и в двете класификации.

„Преливането“ е било класифицирано като положително или отрицателно в зависимост от разстоянието между двама души.

„Служителите имат различни стилни страни и макар че „преливането“ е минимално, когато става въпрос за подобрение в професионалните сфери, в които служителят така или иначе е компетентен, същият този служител може да бъде повлиян позитивно, когато преливането засяга други аспекти на работата, в които той не е особено добър.“, казват изследователите.

Майкъл Хаусман, който един от авторите на изследването, подчертава, че доброто представяне на един служител има много по-голям ефект при „преливането“ върху околните, отколкото неговите негативни навици и резултати.

„Ако поставите добър и посредствен служител един до друг, по-слабо представящият се работник ще стане по-продуктивен и ефективен, докато резултатите на по-добрият почти не се влошават.“, казва Хаусман.

„Ако сте сред служителите, които се представят на най-високо ниво в офиса, не трябва да избягвате онези, които се представят по-зле от вас. Тук не става въпрос за ситуация, в която всяка печалба за едната страна е загуба за другата. Представянето и на двамата служители може да стане по-добро, когато те седят един до друг в сравнение с това, когато седят сами в ъгъла“, добавя той.

Разстоянието между отделните служители в офиса обаче има подобно влияние и в случаите, когато става въпрос за някои по-негативни черти на служителите.

Всички знаем, че настинките и гриповите заболявани са заразни, но много проучвания показват, че същото важи и за токсичното поведение на работното място. Лидерите могат несъзнателно да създадат фирмена култура, при която честността и етичното поведение остават невъзнаградени. В някои случаи стресът може да бъде погълнат по същият начин, по който поглъщаме и цигареният дим на нашият колега. Тези прочувания хвърлят нова светлина върху негативното влияние на лошото поведение, като разглеждат феномена, който изследователите наричат „гъстота на токсичността“.

„Ако имате добър служител, който е на радиус от 7-8 метра от „токсичен служител“, вероятността прилежният служител да се превърне в проблемен се удвоява. Вероятността един служител да бъде уволнен заради лошо поведение нараства с 150{3609db0412b2f04f4f04eb70354099a0e75da5ceeada0f055dfbd8474d63d095}, ако той се намира зона, която има висока „гъстота на токсичността“, обяснява Хаусман.

Най-важният и обнадеждаващ извод от нашето проучване, който трябва да бъде изведен на преден план, е факта, че доброто представяне се „прелива“ по-лесно от лошото и че доброто поведение е по-заразно от токсичното, добавя той.

„Питате се каква е причината за това? Този ефект може да се дължи на факта, че хората имат конкурентен характер и искат да се представят на същото и дори на по-добро ниво от околните. Мениджърите трябва да приемат този ефект като един вид игра на музикални столове, която може значително да подобри представянето на компанията, ако те се възползват от нея“, казва Хаусман.

По материал от FastCompany.com

Източник: https://www.manager.bg/