Въпросите, които трябва да зададете на служителите си

Въпросите, които трябва да зададете на служителите си
Въпросите, които трябва да зададете на служителите си
Shutterstock

Аз съм президент на Американското дружество на журналистите и авторите. Това е група от около 1400 автора на публикувани книги, редактори и репортери във вестници, списания и уебсайтове. Звучи като доста силна позиция, докато не се замислиш, че тази 69-годишна организация има само три члена на щат.

Много голяма част от работата – планирането и представянето на съдържание на годишната ни конференция, писането в нюзлетъра и блога ни, уебкаст събитията ни и наблюдението на пишещите на свободна практика, се върши от доброволци. Те са автори с ентусиазъм, чието време е пари. Без тях организацията ни незабавно би била обречена на застой.

Виждам работата си по-скоро като носител на някакво обществено влияние, отколкото като източник на власт и позиция на управление на търговска структура. Има и моменти обаче, в които трябва да вляза в ролята на шеф. Да прекратявам спорове между членовете ни, например.

Подходът, който си изградих, действа в работата с хора като авторите на свободна практика – личности с независимо мислене, високо интелигентни, понякога свадливи. Опозиционери. Общо взето, трудни са. Затова може би опитът ми ще бъде полезен и на вас, в управлението на вашите служители.

Всичко се свежда до това да зададете на хората си следните три простички, но изключително съществени въпроса.

1.“Защо си тук?“ Ако отговорът се окаже индиректно “За да си получа заплатата”, вече сте изгубили битката. И ситуацията не е във ваша полза.

2. “Какво искаш, което мога да ти дам?” В моят случай отговорът най-често окончава в престиж и внимание. В популярност. (Във вашия вероятно е друг.) Ако мога да осигуря на някого публично признание или шанс да се обърне към групата ни директно, винаги го правя. Едно от нещата, които върша, е да поканя едни от най-полезните доброволци на срещите на борда ни, където те могат да разкажат с какво точно са помогнали, какво им е възложено и каква е ролята им. Посланието в случая е важно, а то е: “Топ лидерите ги е грижа за това, с което се занимавате.”

3. “Мога ли да ти поверя проект?” Вярвам, че хората работят най-усилено върху неща, които са лично тяхна грижа като оформление и управление. Затова опитвам да сложа правилните хора начело на най-важните проекти. След това се оттеглям от пътя им. Предлагам им подкрепа и сътрудничество, ако имат нужда. И изисквам редовни доклади за развитието на работата им. Но избягвам да им казвам какво да правят.

Често нещата не свършват точно така, както съм искала. Или поне не по начина, който съм си представяла в началото. Но винаги опитвам да спра за момент и да се замисля. Понякога трябва да призная, че визията на другия може да е била значително по-добра от предварителната представа в моята глава.

Минда Зетлин, OpenForum

Източник: http://www.manager.bg