Всички бихме се съгласили, че на работното място трябва да има правила, но това не означава, че трябва да се примиряваме с недомислени и откровено глупави опити за създаване на ред.
Когато компаниите стигат дотам, че да приемат нелепи и демотивиращи правила, само и само за да се предпазят от евентуални нежелани прояви и неуместен начин на поведение от няколко човека, работещи в организацията, то проблемът е в нейното управление, а не в служителите. По този начин мениджърите отчуждават целия персонал на компанията и превръщат лошата ситуация в още по-лоша.
Това са няколко от най-глупавите правила, които може да срещнете в офиса
1. Неадекватна система на оценяване
Работата и талантите на някои хора не могат да бъдат поставени в рамките на проста таблица с твърди данни и видими резултати.
Когато карате вашите служители да се впишат в предварително установена система на оценяване вие правите три неща: давате изкривена оценка на тяхното представяне, карате ги да се чувстват като зъбни колела в машина и изостряте техните опасения, че могат да бъдат уволнени, защото не отговарят на всички критерии, които са заложени в системата.
Това е най-очевидния пример за мързелива и безотговорна политика, при която се избягва трудната, но необходима работа за обективното оценяване на всели човек въз основа на неговите уникални качества.
2. Глупави правила за присъствие, почивка и работно време
На хората се плаща за работата, която правят, а не за времето, което прекарват на бюрото в офиса. Когато хокате служител, закъснял с пет минути, въпреки неговото редовно оставане до късно и честа работа през уикендите, вие изпращате посланието, че цените правилата повече от ефективността. Същото важи и за стриктните правила за медицинските отпуски.
В края на краищата, ако имате служител, който е готов да инсценира смъртта си, за да пропусне един работен ден, какво говори това за вашата компания?
3. Ограничения в използването на интернет
Има сайтове, до които никой не трябва да има достъп на работното място, но сред тях не влизат Facebook и Twitter. Противно на общоприетото схващане, че социалните мрежи спъват продуктивността, този вид платформи могат да бъдат невероятно полезни инструменти в работната среда – например преглед на профила на потенциален служител или сваляне на изображение за презентация. Във всеки случай хората сме доста изобретателни индивиди и ако достъпът ни през служебния компютър бъде забранен, ще прибегнем до верните си смартфони.
4. Забрана за употреба на смартфони
Като стана дума за смартфони, мислите ли, че една подобна забрана ще накара хората да спрат да пишат съобщения на близките си и да говорят със своите приятели? Както сами бихте се досетили, единственото нещо, което може да бъде постигнато с такова правило, е изнервянето на служителите и увеличаването на потайността и недоверието в компанията.
Организациите трябва да фокусират вниманието си върху назначаването на почтени хора, които не биха прекарвали прекалено много време на телефона. Всички имаме животи извън службата, а и от време на време всички имаме нужда да осъществим контакт с външния свят.
5. Драконови правила за електронната поща
Това е едно сравнително по-ново правило, което вече остави своя негативен белег върху не една или две компании. В случая става въпрос за ограничителен софтуер за използване на електронната поща, при която служителите могат да изпращат единствено имейли, които отговарят на списък с предварително одобрени теми.
И тук отново става въпрос за доверие. Ако не вярвате, че служителите ви ще използват корпоративната поща по подобаващ начин, защо сте ги назначили? Докато опитвате да контролирате по-своеволните си служители, вие правите по-труден живота на всички останали. Най-лошото в случая е, че „непослушните“ членове на екипа така или иначе ще намерят начин да заобиколят забраните.
6. Нескопосани опити за налагане на цензура
Поддържането на добри взаимоотношения и взаимно уважение между служителите в офиса е от изключително значение, особено в съвременния свят, изпълнен с дискриминация и враждебност. Това обаче не означава да налагате строги правила за политическа коректност. Последното нещо, от което се нуждае едно работно място, е параноя и автоцензура.
7. Потискане на изразяването на индивидуалност
Много компании контролират дори най-малките детайли по бюрата на своите служители – от това колко бутилки с вода може да има върху тях и какви снимки могат да бъдат показвани. Отново всичко опира до идеята: „Ако можех просто да наема роботи, нямаше да имам този проблем.“
Същото важи и за дрескодът. Ограниченията в облеклото може да работят добре в частните гимназии, но нещата изглеждат по малко по-различен начин на работното място. Истината е, че ако назначавате на работа професионалисти, те ще се обличат като такива. Когато някои премине границата на добрия вкус, работата на мениджърите е да адресират проблема директно с него.
Травис Брадбъри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com
Източник: https://www.manager.bg/