Митовете за екстровертите, в които трябва да спрете да вярвате

В света на бизнеса, на екстровертите започна да им се носи лоша слава. Напоследък се отделя много внимание на трудностите и проблемите, с които ежедневно с сблъскват интровертите в нашия шумен и хипер активен съвременен свят. В много случаи вината за това се приписва на поведението на екстровертите. Все пак, ако тези арогантни, самоуверени и досадни плямпалници замълчат поне за минута, то интровертите може най-накрая да имат възможност да кажат нещо. Нали така?! Не точно.

Множество изследвания на екстровертността и интровертността обрисуват една по-различна картина и показват, че разбирането ни за тези две понятия е изпълнено с погрешни схващания. Това важи в особена сила за екстровертите. Чертите, които могат да ги карат да изгледат прекалено самоуверени и егоцентрични често произтичат от начина, по който интровертите обработват информацията и естествения начин, по който взаимодействат с останалите.

Това са пет факта, които разбиват много от митовете за екстровертите.

1. Екстровертите не просто говорят непрекъснато, те мислят на глас

Както всички знаем, екстровертите са склонни да говорят повече от интровертите, но причината за това не се крие във факта, че обичат да слушат гласа си, а в това, че по този начин те обработват определена информация, казва Майк Доу, психотерапевт и автор на „Chicken Soup for the Soul’s Think, Act & Be Happy”.

Екстровертите обикновено намират решения на проблемите като ги коментират и анализират заедно с останалите, докато интровертите се фокусират върху вътрешния си свят и обмислят наум възможните решения, преди да дадат своето предложение, казва Дау. Иначе казано, когато екстровертите говорят неспирно, те просто опиват да изяснят ситуацията и да намерят решение на проблема. Това обаче не означава, че екстровертите не могат да бъдат добри слушатели.

„Несправедливо е да приравняваме екстроверността с нарцисизма. Копнежът за социални контакти може да направи екстровертите изключително добри слушатели. Понякога причината те да доминират разговора протича от тяхната нервност и старанието им да запълват неловкото мълчание в опит да накарат другите хора да се чувстват по-удобно.“, казва Оливия Фокс Кабейн, автор на бестселъра „Митът за харизмата“(The Charisma Myth: How Anyone Can Master the Art and Science of Personal Magnetism).

2. Екстровертите изпитват липса на увереност

Експресивната природа на екстровертите кара някои хора да мислят, че те никога нямат проблеми със своето самочувствие. Това обаче далеч не е така, твърди Катрин Лукас, маркетинг директор за Северна Америка на базираната в Бостън компания за финансови услуги State Street Corporation.

След като получава няколко забележки, че силно експресивната й личност пречи на развитието на нейните лидерски умения, Лукас променя управленския си подход. Освен че тази промяна е била объркваща за нейния екип, тя е направила Лукас много по-нещастна и несигурна в сосбтвените си способности, признава самата тя в своя TED Talk – „В защита на ексторвертите”

„Това наистина се превърна в една вътрешна психологическа битка, защото аз съм много екстровертна личност. В началото мислех, че ако променя малко подхода си, нещата ще си дойдат на място. Ако спра да правя някои неща, с които съм свикнала, всичко ще се нареди. Как обаче може да промените нещо, което е неразделна част от вашата личност? Това не е някаква маска. Това не е преструвка. Аз просто съм такава.“, казва Лукас

Доу от своя страна акцентира върху факта, че екстровертите също имат проблеми със своето самочувствие, както всички останали.

„За разлика от хората, които са по-тихи, екстровертите изразяват по-бурно своите чувства, дори когато те са негативни. Вместо да бъдат срамежливи, те стават още по-активни, опитвайки да компенсират липсата си на увереност. Това кара някои хора да си мислят, че те са арогантни и самоуверени, когато всъщност те преминават през фаза на колебание и съмнение в собствените си способности“, добавя той.

3. Не всички екстроверти си приличат

В подготовката си за своя TED Talk Лукас е открила, че има няколко типа екстроверти. Някои са амбициозни и целенасочени хора, които разкриват пълния си потенциал, когато заемат лидерски позиции, докато други са ориентирани към социалните контакти и създаването на силни и трайни междуличностни връзки с останалите. Разбира се, повечето екстроверти са комбинация от двата типа.

Освен това, напук на стереотипа, че всички екстроверти са шумни и активни, има и такива, които са доста срамежливи, казва Кабейн. Срамежливите екстроверти могат да имат проблеми със създаването на връзките, които те толкова силно желаят. Това ги кара да се заобикалят с още по-експанзивни и разговорчиви хора, за да си гарантират, че дните им ще бъдат изпълнени с колкото се може повече социални контакти.

4. Мозъците им работят по различен начин

Екстровертите са по-склонни да търсят най-различни усещания и преживявания, защото мозъците им обработват по различен начин хормонът допамин, който отговаря за усещането ни за удовлетвореност, мотивация и щастие.

Изследване от 2011 г., публикувано в „Журнал за когнитивна невронаука“(Journal Cognitive Neuroscience), установява, че екстровертите изпитват силна нужда от социални стимули. Те обичат да бъдат в компанията на други хора и извличат енергия от социалните ситуации. С други думи, при екстровертите не става въпрос за „фалшива усмивки“, те просто наистина обичат да бъдат заобиколени от хора.

Постоянното търсена на приятни усещания обаче прави екстровертите по-податливи на пристрастяване, казва Доу. От друга страна, те по-рядко страдат от тревожност и депресия, защото могат да могат да понасят повече външни стимули, без да се чувстват претоварени.

„Понякога на работното място се създават балансирани връзки, един вид Ин и Ян, при които екстроверт работи заедно с интроверт. Това може наистина да помогне на екипа да бъде по-успешен и да функционира по-добре“, допълва Доу.

5. Екстровертите също имат нужда от време за почивка и възстановяване

Въпреки че екстровертите имат силна нужда от външни стимули и взаимодействия, те също имат нужда от време за почивка и презареждане на своята енергия. Прочуване от 2016 г, публикувано в „Журнал за личността“ (Journal of Personality), разкрива, че социалните контакти изморяват и екстровертите, те просто имат по-голям праг на поносимост. Следователно, идеята, че екстровертите са „винаги готови“ за срещи и разговори, не е правилна.

Като заключение Лукас казва, че компаниите могат да помогнат на хората с различни типове личност да работят по-добре заедно, като насърчават разбирателството между тях. Когато причината зад конкретните действия на човек, вие сте по-склонни да приемете и дори да оцените положително различията помежду ви, добавя тя.

Гуен Моран, съавтор на The Complete Idiot’s Guide to Business Plans, заFastCompany.com

Източник: https://www.manager.bg/