Познавам много мениджъри, които постоянно се оплакват от служителите си и се чудят защо най-добрите им хора напускат работа.
Въпреки че това се отразява негативно на представянето на тяхната компания, те отказват да потърсят причината за недоволството на своите служители и продължават да се оплакват от липсата на лоялност и отговорност.
Когато обаче разгледаме по-отблизо процесите и начина на работа в организацията, получаваме една по-пълна картина на проблемите, която обикновено води до ръководството. Предполагам сте чували израза: „Хората не напускат компании, те напускат мениджъри.“
Това са пет типа мениджъри, които карат хората да търсят работа на друго място.
1. Мениджърите, които са прекалено емоционални
Говоря за шефовете, които не се замислят преди да изразят публично своя гняв и да започнат да викат по коридорите на офиса. Това са мениджърите, които отиват в друг отдел и започват да се карат със служителите, без да осъзнават, че всички работят за една компания и че това не са хората, с които трябва да се конкурират.
2. Мениджърите, които не могат и не искат да признаят добрата работа на другите
Справяте се страхотно. Вашите колеги и клиенти го знаят, но в крайна сметка мениджърът ви си приписва всички заслуги за вашата работа. Още по-лошо, мениджърите не зачитат стойността на своите служители и гледат на тях просто като на зъбни колела в машина, вместо като на достойни колеги, които дават всичко от себе си за компанията. Това неизменно ще „изсмуче“ енергията и мотивацията на всеки служител.
3. Мениджърите, които действат импулсивно
Тук става въпрос за този тип мениджър, който взема важни решения без да потърси мнението на членовете на своя екип. Те обикновено мислят само в краткосрочен план и действат прибързано. Това поведение води до „изгаряне на мостовете“, ниско доверие и неангажирани служители.
4. Мениджърите, маниаци на тема контрол
Работната среда, която създават, е натоварваща и задушаваща, защото те искат да контролират абсолютно всички решения и всеки малък детайл. Тези мениджъри рядко делегират задачи, защото нямат доверие на своя екип.
При такъв авторитарен стил на управление няма място за групови дискусии и анализи. Лоялните служители, които търсят смисъл в работата, получават само заповеди и нареждания, които трябва да следват ако не искат да я изгубят.
5. Мениджърите, които имат огромно его
Хората, заемащи управленски позиции, имат голямо его. Това до голяма степен е нормално и понякога дори необходимо. То се превръща в проблем, когато достигне такъв размер, че стане пречка за представянето както на членовете на техния екип, така и за самите тях.
Този период се разпознава по това, че мениджърите започнат да прекарват по-голямата част от своето време в защита на своята позиция, статус, име и репутация. За тях обратната връзка е заплаха за тяхната власт и чувство за самооценка, особено когато е негативна.
От другата страна, ефективните лидери ценят честността и гледат на обратната връзка като на подарък, който може да им помогне да подобрят своите управленски умения и да ги научи как да помогнат на своите служители в изпълнението на техните задачи. Дори когато отзивите са негативни, те подканват добрите лидери да потърсят своите грешки и да направят така, че те да не се повтарят.
Марсел Шуантес, основател на Leadership From the Core, за Inc.com
Източник: https://www.manager.bg/