Никой не се сеща за скромността

Днес няма дискусия за лидерството, която под една или друга форма не отбелязва скромността като ключово качеството, което трябва да притежава съвременния шеф. Тази тема се засяга в книги, публикации и конференции по цял свят. Видимо е обаче, че много лидери отказват да приемат тази концепция, поне що се отнася до тяхната работа. Същите тези лидери често преминават границата между увереността и арогантността.

В работата ми като професионален коуч имам привилегията да работя с широк набор от лидери от всички нива на управление. Ето какво ми казват те за скромността и арогантността:

Скромността не е дори в топ 10 на най-важните качества, които притежават великите лидери

Това е точка, която съм чувала от много лидери. Те обикновено казват нещо от рода на: „Ако говорим за десетте най-важни умения на лидерите, никой не се сеща за скромността“. Моят отговор обикновено е, че макар и да не мислят за конкретната дума, те лидерите мислят за нещата, които тя олицетворява. Мениджърът показва скромност, когато изслушва служителите си и се грижи за тяхното благо. Да си скромен означава още да се поставяш на мястото на другите – нещо, което много хора не знаят как, или не искат, да правят. Арогантността, от друга страна, се характеризира с преписване на заслужите за чужди постижения и постоянната жажда за власт и признание.

Скромността е форма на слабост

Една от основните причини много лидери да отбягват проявите на скромност е идеята, че по този начин може да изглеждат слаби. В крайна сметка, никой не иска да бъде възприеман от останалите като слаб. Именно този страх кара арогантните лидери да поставят себе си и личните си нужди пред тези целите на компанията и общото благо. От друга страна лидерите, които не се страхуват да показват скромност, полагат целенасочени усилия за да подкрепят и вдъхновяват останалите. Те ги учат всичко, което зная, с надеждата, че някои ден служителите им ще надминат постигнатото от самите тях.

Скромността има лоша репутация

Традиционният начина на мислене в света на бизнеса повелява, че човек не може да бъде едновременно смирен и уверен. Идеята е, че съревнованието между компании, екип и отделни личност, не остава място за демонстрации на скромност. Истината е, че скромността не може да бъде разделена от увереността. Наистина уверените в себе си лидери не изпитват нуждата постоянно да изтъкват личните си успехи или пък да омаловажават чуждите постижения. Точно обратното. Истинските уверените лидери поставят служителите си на първо място и се радват на всеки техен успех.

В края на краищата никой не обича да арогантните лидери. Дори и да създават впечатлението за решителност и сила, те рядко печелят искреното уважение на останалите.

…………………..

Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.

Редактор: Георги Георгиев

Източник: https://www.manager.bg/