Мотивацията идва от вдъхновението, не от страха

Не е лесно да се разбере и определи какво точно прави един лидер велик. Човек се научава да разпознава великите лидери, след като работи за такъв, но дори и тези хора не могат да обяснят какви са специфичните качества, действия и поведение, които допринасят за успеха на техните ръководители. Ефективното лидерство е динамично – то съчетава разнообразие от уникални умения, съчетани в едно цяло.

Има обаче едно нещо, което е пределно ясно. Действията на лидера се ръководят от неговите убеждения и разбирания за работата.

Великите лидери вдъхват доверие и възхищение със своите действия, а не само с думите си. Много лидери казват, че почтеността е изключително важна за тях, но най-добрите лидери демонстрират своята почтеност всеки ден. Ако искате служителите ви да се държат по определен начин, постоянното натякване ще постигне много малка част от въздействието, което може да окажете, ако самите вие демонстрирате желаното поведение.

Ето и няколко убеждения, които карат великите лидери да изпъкват над останалите:

1. Растежът трябва да бъде насърчаван, а не ограничаван

Посредствените шефове се страхуват от своите най-умни и талантливи служители, защото мислят, че един ден те ще ги надминат и ще ги поставят в лоша светлина. Те предпочитат да пазят ключова информация за себе си и да не позволяват на подчинените си да вземат важни решения.

Великите лидери, от друга страна, обичат да гледат как техните служители растат и се развиват професионално. Изследванията показват, че най-важният критерии за избор на хората, търсещи работа, е възможността за професионално развитие, и че 80% от този растеж се постига в неформална обстановка, като например в разговори с мениджърите. Великите лидери искат най-добрите им служители да разкрият пълния си потенциал и знаят, че могат да им помогнат, за да го постигнат.

2. Служителите са личности, а не клонинги

Лошите шефове поставят всичките си служители под общ знаменател и опитват да ги мотивират, възнаграждават и насърчават по един и същ начин. Великите шефове третират служителите си като личности и зачитат факта, че всеки човек има различна мотивация и стил на работа. Те не намират спокойствие, докато не разберат какво кара служилите им да стават сутрин и да идват на работа.

3. Служителите са равнопоставени членове на екипа, а не подчинени

Повечето шефове се държат със своите служители като с деца. Те вярват, че служителите им се нуждаят от постоянен надзор и че трябва да наложат правила, който да гарантират, че работният процес ще протича по начина, по който те искат.

Добрите шефове гледат на служителите си като на компетентни колеги и партньори, които могат сами могат да вземат решения за своята работа. Вместо постоянно да им се месят, тези лидери ясно заявяват, че ценят усилията на своите служители и че вярват в способността им да се справят със задачите, които са им поставени.

4. Работата може и трябва да бъде приятна

Обикновените шефове гледат на работа като на нещо, което всеки трябва да прави, независимо дали му харесва или не. Те прегръщат идеята, че работата е необходимо зло и вярват, че тяхната задача е да гарантират, че служителите им не мързелуват и не негодуват от своите задължения.

Великите шефове от друга страна обичат работата си и вярват, че могат да помогнат на другите да заобичат тяхната. Те дават на служителите си задачи, които отговарят на техните силни страни, таланти и интереси. Добрите шефове празнуват постиженията на служители и не пестят суперлативи и похвали, когато те вършат добра работа.

5. Разнообразните гледни точки, не единомислието, водя до напредък

Посредствените шефове искат мнението и идеите на служителите им винаги да съвпадат с техните собствени. По тази причина те назначават на работа хора, които да се съгласяват с всичко, което те казват. Това насърчава конформизъм и създава среда, в която се възнаграждават онези, които просто свеждат глава и изпълняват заповеди. Великите шефове активно търсят различните гледни и се обграждат с хора, които не се страхуват да изразят своето мнение.

6. Мотивацията идва от вдъхновението, а не от страха

Много шефове вярват, че строгите правила и механизми за контрол правят служителите по-продуктивни. Според тях служителите трябва да се страхуват от потенциални съкращения, наказания и порицания, за да работят на 100% от възможностите си. Това поставя хората в „режим на оцеляване“, при който те не се интересуват от качеството на продукта, успеха на компанията или нуждите на клиента, а само от да запазят работата си и да избегнат гнева на шефа. Великите шефове мотивират служителите си като дават личен пример и ги вдъхновяват с тяхната енергия, страст и отдаденост към работата.

7. Промяната е възможност, а не проклятие

Обикновените шефове следват мотото: „Това е начинът, по който винаги сме го правили“. Те вярват, че промяната е ненужна и че причинява повече вреда, отколкото полза. Великите шефове, от друга страна, гледат на промяната като на възможност за развитие и подобрение. Те постоянно адаптират подхода си към нуждите на своите служители и клиенти и са сред първите, които внедряват последните иновации в бизнеса, за да запазят своята преднина пред конкуренцията.

Травис Брадбъри, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com

Източник: https://www.manager.bg/