Едуард де Боно е експерт в прилагането на латералното (творческото мислене). Тънкостите на това умение той представя подробно в книгата си „Гениално“. Подбрахме за вас най-важното от описаните от него методи за нестандартен подход при решаването на проблеми, казуси и задачи.
1. В основата на нашето мислене са шаблоните. Насложените шаблони – от израстване, възпитаване, социокултурната среда, в която живеем и пр., ни пречат да търсим нестандартни решения, затова първата задача на творческото мислене е преодоляването на тези шаблони.
2. Критичното мислене и логическият анализ не винаги могат да бъдат продуктивни при търсенето на нови пътища за решаването на проблеми. Латералното мислене е много по-ефективно, тъй като е насочено не към настоящето, а към бъдещето – към търсенето на нови възможности.
3. Новите идеи могат да бъдат открити, когато престанем да възприемаме видимото и известното като даденост. За да излезем от тези граници, трябва да се научим да мислим на ниво абстрактни понятия, описващи дадена ситуация в най-общ вид.
4. Провокативната идея е вид мисловен експеримент, при който съзнателно излизаме от логиката и здравия смисъл. Опитайте това предизвикателство като използвате „метода на шестте шапки “. Той позволява да бъде разгледана дадена ситуация от различни страни.
5. Трупайте и сравнявайте. Най-важната цел при използването на творческия подход е да получите колкото се може повече идеи. Тогава вече идва ред на критичното мислене и логичния анализ – използвайте ги, за да сравните и отсеете най-добрите от тях.
Бонус: Методът на Шестте шапки
Едуард де Боно е автор и на въпросния метод на търсене на нови решения като в основата на разработения от него похват е начинът на мислене на човешкия мозък. Авторът тръгва от идеята, че човешкият мозък мисли по редица различни начини, анализирайки наличните данни и така въвежда шест главни категории, като смята, че всяка категория може да бъде умишлено провокирана. Метафорично ги обозначав с шест, различни по цвят шапки:
· Информационната бяла шапка – Тя е чисто статистическият аспект на проблема, не добавя информация, а анализира и обобщава всичко казано до нея, като посочва реалните измерения на проблема.
· Мениджърската синя шапка – Тя е шапката, която представя проблема пред останалите, причините за дискусията и крайните цели. Целта ѝ също е да напътства събирането и да го ръководи.
· Емоционалната червена шапка – Нейната цел е да дава бързи, прости отговори и решения, базирани чисто на емоционална и инстинктивна гледна точка. Не трябва да ги обосновава или оправдава.
· Креативната зелена шапка – нейната цел е да дава решения на въпросите по креативен начин, да мисли „извън кутията“, да търси иновативни начини.
· Оптимистичната жълта шапка – целта ѝ е да подчертава добрите качества на решенията, да търси ползите от представените решения. Да търси позитивните страни на ситуацията.
· Негативната черна шапка – тя е тази, която трябва да гледа реалистично на нещата, да показва защо дадените решения не са приемливи, какви са техните рискове и да предизвиква по-предпазлив подход към идеите.
Важно е да се знае, че похватът не предполага 6 отделни гледни точки, а 6 сегмента на общо, комплексно мислене. Всяка насока на мислене не е напълно естествена, самостоятелно съществуваща, а е само част от комплексното мислене на човешкия мозък. Затова всяка насока се ползва за кратък период от време. Идеята е да се провокира и усили всяка конкретна част, чрез което се намират нови аспекти на проблема и нови негови решения.
Източник: http://www.manager.bg