В “Града на гаднярите”

В "Града на гаднярите"
Снимка: Shutterstock

Преди десет години литературата за мениджмънт и управление бе разтърсена от едно цветисто заглавие, което промени правилата на играта. Въпреки че името на тази книга не можеше да бъде отпечатано без цензура в ежедневниците, „The No Asshole Rule” на професора по мениджмънт от Станфордския университет Робърт Сътън се превърна в истински бестселър, продавайки повече от 800 000 копия.

Тезата, която защитава книгата, се базира на една сравнително проста идея, изразена с груб, на моменти направо вулгарен език, но разчитаща на академични проучвания и корпоративни изследвания, а именно, че компаниите, които не толерират арогантните типове, се справят по-добре от останалите.

Но ако тази книга бе до голяма степен насочена към аудиторията на мениджърите и служителите от отдел човешки ресурси, които я използваха като пътеводител срещу наемането на проблемни служители, то новата книга на Сътън е насочена към всички останали от нас, които всеки ден работим с тях.

Книгата „The Asshole Survival Guide: How to Deal with People who Treat You Like Dirt” е неговият отговор за разпознаването и справянето с различни типове гадняри, които срещаме на работното място. В края на краищата, тираничните шефове, недобросъвестните колеги и ненадеждните сътрудници не са еднакви и към тях трябва да се подходи по различен начин.

В тяхното естествено местообитание те насаждат страх, омраза, некомпетентност и дори депресия. Както при повечето вредители и хищници,  най-добрата стратегия обикновено е да ги избягвате.

Но понякога напускането на работа просто не е нещо, което можете да си позволите. За да ви помогнем да идентифицирате различните „породи“ токсични колеги и да оцелеете след контакта с тях, потърсихме съвет от Сътън, който ни цитира пет примера от своята книга.

1. Източникът на вируса

Няколко научни изследвания установяват, че грубостта на работното място се разпространява по подобието на вирус, заразяващ един „преносител“, който разпространява заболяването до другите хора. Сътън цитира изследователя Тревър Фоулк от Университета на Мериленд, който открива, че когато хората бъдат изправени пред грубо отношение на работното място, те започват да забелязват това поведение по-често и да бъдат по-склонни да отговарят по същия начин.

„Започвате да го забелязвате и да отговаряте подобаващо. Ставате по-бдителни и внимателни, започвате да интерпретирате отношенията като груби и агресивни“, казва Фоулк. Затова е важно организациите да се справят с „преносителите“ възможно най-бързо, преди да са заразили всички хора в офиса.

Според Сътън, една от стратегиите за справяне с тези хора е преминаването в друг отдел или екип на компанията, като той посочва Salesforce.com,, която позволява на своите инженери да се прехвърлят в различни екипи, без да търсят одобрение от шефа си.

Ако нямате възможността да направите това, той предлага да документирате всеки случай на грубо и агресивно поведение и да го докладвате на мениджърите от отдел човешки ресурси.

В една професионална и дружелюбна фирмена култура шансовете да бъдете изслушани от вашите колеги и началници са много по-големи, отколкото ако работите в „град на гадняри“ – името, което той използва за компаниите, в които проблемните служители са навсякъде.

2. Талантливият гадняр

Това са хората, които осъзнават, че техните умения, познания и способности са прекалено ценни за компанията, което означава, че могат да се държат непристойно и да тормозят другите, без да се страхуват, че ще изгубят работата си. Без значение дали заемат управленска позиция или просто имат влиятелна роля в работния процес, прекалено много организации избират да гледат на другата страна, когато най-добрите им служители или най-висшестоящите мениджъри се държат зле.

Сътън посочва примера с бившия изпълнителен директор на Fox News Роджър Айлес, който напусна медийната империя, след като бе обвинен в сексуален тормоз. „Изглежда, че всички оплаквания към отдел човешки ресурси през годините не са помогнали на никого“, добавя Сътън.

Когато имате работа с подобен човек, трябва да бъдете изключително внимателни. Както казва Сътън, ще трябва да се изправите срещу „популярните деца в училището“. В този случай, най-добрият ход е напускането на работата, особено ако става въпрос за поведение, което надхвърля леките закачки.

Според Сътън вариантите са три: напускаш работа, криеш се от тях или изчакваш сами да се провалят и да изгубят своята власт.

3. Гаднярът, който не осъзнава, че е такъв

Сътън казва, че не трябва да бързаме да определяме другите като гадняри и да сме готови да по-лесно да приемаме себе си за такива. Причината за това е, че повечето хора просто не осъзнават начина, по който грубите им забележки или нервни изблици вредят на останалите.

Той сравнява поведението на тези хора с това на така наречените от него „стратегически гадняри“ – хората, които са чували историята, че Стив Джобс се държал ужасно със своите служители, и мислят, че ще постигнат успех, ако имитират неговото поведение.

Ако намеренията им изглеждат добри и искрени, говорете с тях или намерете човек, на който имат доверие, за да им обясни, че понякога прекаляват с грубостите. „Понякога за тях е достатъчно да осъзнаят грешките си, особено ако искат другите да ги мислят за гадняри.“, казва Сътън.

Когато става въпрос за онези, които са наясно със своите действия и ги правят умишлено, Сътън казва, че трябва да бъдат убедени, че поведението им е в ущърб на техните кариери.

4. Дребнавият тиранин

Такива хора обикновено може да намерим сред администраторите, които отговарят за приемането на бюджета или сред координаторите в отдел човешки ресурси, които забавят процеса на назначаване с допълнителни и незначителни правила. Това са хора, които не заемат престижна позиция, но имат силно влияние върху ежедневната работа.

Проучванията показват, че хората, които имат достъп до власт, но не са уважавани от другите служители на работното място, „са склонни да си го изкарват на околните, за да чувстват, че имат някакъв контрол върху останалите и да си отмъстят за тяхното пренебрежение.“

Ако няма как да ги игнорирате или да се отървете от тях, най-добрият подход е да им дадете уважението, което те желаят толкова силно, казва Сътън.

5. Арогантният клиент

Понякога имаме работа с клиенти, които искат прекалено много и напълно игнорират нашите нужди. Тук нещата стоят по малко по-различен начин, защото проблемът е външен за организацията. Не е лесно да отказвате на хората, които плащат сметките.

Сътън твърди, че, за да се справите с този клиент, трябва да контролирате себе си. Опитайте да не отговаряте прибързано на грубите имейли и да не падате на неговото ниво. Оставете телефона на масата и му позволете да излее своя гняв, без да го слушате. Напомнете си, че тази ситуация е временна. Иначе казано, намерете начин да намалите размера на щетите, които ще понесете, докато работите с този клиент.

По материал на WashingtonPost

Източник: https://www.manager.bg/

'KamiSL
Търсим партньори за дистрибуция на Kami SL 
Вижте повече:
close-image