Четири полезни модела за стратегическо мислене

Как да се научим правилно да възприемаме критики и комплименти? Елегантно да разрешаваме конфликти? По кой път да поемем и какво да правим след това? Как да увеличим усещането си за радост и щастие? Професорът по психология от Университетския колеж в Лондон Ейдриън Фърнам предлага отговори на тези въпроси, като представя четири модела за стратегическо мислене.

1. Моделът „Обратна връзка”

Обратната връзка е един от най-деликатните моменти при общуване. От една страна, когато изказвате искрено мнение, лесно може да нараните някого. От друга – няма полза от фалшиви комплименти. Често комплиментите ни правят самодоволни, а критиката засяга самолюбието и е способна да задейства погрешни решения и постъпки.

Този модел обаче може да ви помогне да анализирате критиката и да я използвате като ръководство за действие. На първо време запомнете – когато чуете критика по свой адрес, постарайте се да не се обиждате, а да си зададете въпроса „Как да се отнеса към тази критика?”. С други думи, това означава да прецените кое може да запазите както е и какво трябва да промените, дори и до момента да ви се е струвало добро. Помислете добре и си направете извод – какво в критиката ви подтиква към някакво действие? Долавяте ли елемент на съвет в нея и ако да, кое натежава повече – чувството, че е време за промяна или усещането, че можете да продължавате без нея? И кое от изреченото не ви засяга, поради което сте твърдо решени да го игнорирате? Такава е схемата на анализ и при комплиментите.

2. Моделът „Разрешаване на конфликти”

Съществуват 6 възможни варианта на поведение в конфликтна ситуация: 1) да бягаш; 2) да се бориш; 3) да се предадеш; 4) да свалиш отговорността от себе си; 5) да се направи компромис; 6) да се намери консенсус.

Да бягаш: означава, че конфликтът не е изчерпан. Ситуацията остава без промяна, защото нито една от страните не е спечелила.

Да се бориш: този, който възприема тази тактика, я реализира с агресия. А целта е една – победа. Но, както добре знаем, в двубоите няма само победители, някой трябва и да загуби. Действащата сила тук е да „унищожиш” противника на всяка цена, като настоятелно защитаваш позициите си и потискаш съпротивлението на опонентите.

Да се предадеш: това означава да разрешиш конфликта, като направиш отстъпки – т.е. означава да загубиш.

Да свалиш отговорността от себе си: този, който чувства, че конфликтът не е по силите му, често делегира крайното решение (а с него и конфронтацията) на друга инстанция – по правило, по-висока. Тя разрешава конфликта, но няма никаква гаранция, че ще е в полза на този, който се е обърнал към нея. А има риск да загубят и двете страни.

Да се търси компромис: пресечна точка на описаните вече стратегии. Компромисите са взаимноприемливото за спорещите страни решение, макар често да остава усещането, че не е постигнат оптималният резултат, а някакъв, съответстващ на обстоятелствата.

Да се намери консенсус: той се основава на видоизменено, изработено и от двете страни ново решение. За разлика от компромиса, опонентите възприемат ситуацията като победа – всеки печели, тъй като не се налага никой да прави отстъпки.

3. Моделът „Персонален пътеводител”

Всички ние рано или късно се озоваваме на житейски кръстопът, изправени пред въпроса: а сега накъде? Персоналният пътеводител ще ви помогне да определите вярната посока. Отговорете на въпросите от този модел, за да разберете какви фактори оказват влияние на вашите решения.

Кой сте вие и откъде сте? Как станахте това, което сте? Кои бяха решаващите събития, хора, препятствия във вашия живот? Спомнете си училищните години, родния дом. Запишете ключовите думи, които ви се струват важни.

Какво смятате за наистина важно? Запишете всичко, което ви идва първо на ум. Без подробности и нюанси, само изброяване. Каква е вашата скала на ценности? В какво вярвате? С кои принципи не бихте искали да се разделите? Какво ще остане след вас?

Кои са хората, които действително означават много за вас? Тук става дума за тези, на чието мнение държите, които влияят на вашите решения, а също и за онези, които вашите решения засягат. Спомнете си тези, които обичате и тези, от които се страхувате.

Какво ви потиска? Кои аспекти от живота ви постоянно ви пречат да се замисляте за наистина важните неща? Кои срокове ви стресират, какво ви тежи? Какво сте длъжни да направите и кога?

От какво се страхувате? Избройте нещата, обстоятелствата или хората, които не ви дават покой и ви лишават от сили и енергия.

Сега прегледайте записките си. Какво липсва? Кои теми останаха зад кадър? Можете ли да сглобите собствената си история  – как сте станали това, което сте – по отбелязаните ключови думи? Ако е нужно, допълнете историята си с още въпроси.

И чак сега вече може да се вгледате в пътищата, които се откриват пред вас. Ето шест възможни от тях. Представете си ги, всеки отделно:

Път, по който вече сте вървели.

Път, който ви примамва (какво бихте искали да изпитате?).

Пътят, който си представяте в най-смелите си мечти ( независимо дали е във възможностите ви?).

Път, който ви изглежда най-разумен (по съвет на хората, чието мнение е важно за вас).

Неизвестен път (за него никога досега не сте мислили).

Път назад.

4. Моделът „Поток”

Още Аристотел е стигнал до очевидния извод: човек преди всичко иска да бъде щастлив. Американският психолог Михай Чиксентмихай пише за това още през 1961 година: „Към щастието се стремим заради самото щастие, а всяка друга цел – здраве, красота, пари или власт – се цени дотолкова, доколкото очакваме да ни донесе щастие.“

Чиксентмихай въвежда и термин, обозначаващ състоянието на максимално щастие. Нарича го flow [бел.ред. – поток, плавно течение]. Кога се намираме в това състояние? След като интервюира повече от хиляда души, Чиксентмихай извежда 5 общи фактора, споменавани от всички запитани, когато говорят за щастието. И така, щастието или „потокът”, настъпва, когато:

– се концентрираме и вглъбяваме в това, което вършим;

– занимаваме се с дела, които избираме сами;

– работата ни съответства на възможностите ни (не сме нито недооценени, нито надценени – няма нито скука, нито сривове);

– имаме ясна цел;

– получаваме пряк и незабавен отклик на дейността си.

Чиксентмихай установява също така, че когато човек е в „потока”, изпитва не само дълбоко удовлетворение, но и губи чувството си за време, „разтваря се” напълно в занятието си. Музиканти, спортисти, актьори, лекари и художници, участвали в анкетата на американския изследовател, описват щастието като резултат на интензивна работа, което напълно опровергава разпространеното мнение, че чувството за доволство е невъзможно без отдих и разпускане. И този извод е в сила не само в професионалната сфера, но и в личния живот.

Източник: http://www.manager.bg