Защо предпочитаме съобщения пред имейли

Защо повечето от нас не обичат да изпращат имейли, но нямат нищо против и много повече предпочитат да изпращат лични текстови съобщения, пита редакторът на ВВС, Брайън Луфкин. Начинът, по който избираме да комуникираме, говори много повече, отколкото си мислим. И двата начина на комуникация ни позволяват да поддържаме връзка, но докато електронната поща често ни лази по нервите, текстовите съобщения днес са по-популярни от всякога.

Не беше толкова отдавна времето, когато електронната поща беше много тренди за поддържане на връзка. Само преди няколко десетилетия, всички ние бяхме щастливи да получим имейл, посочва The Atlantic. AOL, интернет порталът, който беше изключително популярен в САЩ и Канада през 90-те, дори приветства потребителите си с весело съобщение „Имаш поща!“ при влизане.  Но славата й беше краткотрайна и много от нас вече имат истинска неприязън към входящата си поща. Защо се получава така?

Имейлът е официален, скучен и нежелан

Сега, само един ден извън работа ни кара да се страхуваме да отворим електронната си поща, за да не се попаднем на куп нови имейли, които очакват учтиви отговори, обмислена обратна връзка и ненадеждни обещания да „се чуете“, „да проучите въпроса“ и т.н.. Електронните ни пощи са залети от дълга верига от послания, към които ние сме били просто закачени като получател или пък някой си е направил все пак труда да постави безличното обръщение „Уважаеми… (неизвестни читателю)“.

„Много хора се страхуват от електронната поща, защото това е канал за нежелана реклама, широк спектър от спам и неумолими опити да ни измамят или да ни зарибят в нещо“, казва Майкъл Стефаноне, професор по комуникации в университета в Бъфало в Ню Йорк. „Тези послания са обикновено безлични или свързани с работа.“

Ейми Морисън, преподавател по бизнес писане в Университета Ватерло в Онтарио казва, че една от главните причини, с които електронната поща печели своите потребители, е стегнатият формат на бюлетин, със своите конктертни полета „до“ „от „,“заглавие“ и „основно поле“. В тези ранни дни не всеки е имал имейл адрес или дори интернет. „Хората го използват за забавна комуникация, защото нямаше друг начин на общувате онлайн“. „Всички имахме тези глупави имейл адреси“, продължава Морисън. „Трябваше да запомните и други глупави имейл адреси на други хора и ако имахте пет познати с имейли, всички се чувстваха наистина страхотно. Така беше преди.“

Но съотношението на хората, които използват имейл за забавление, в сравнение с тези, които го използват за работа, се преобърна през 90-те години на миналия век. Нежеланите и непоискани имейли сега се натрупват в кутиите ни. Сега получаваме поща от шефове, клиенти, дори от съвсем непознати хора или компании. Понякога получаваме толкова много от тези нежелани послания, че в един момент трием всичко наведнъж със замах .

Интимността на личното текстовото съобщение

Този мрачен, „само бизнес“ характер, който обгръща електронната поща, вероятно е най-разпознаваем сред поколението, израснало, без смартфони. Устройствата, които днес използваме, са оборудвани с приложения за незабавни съобщения, които вдъхват нов живот на феномена текстово съобщение. Хората на възраст под 22 години определено използват електронната поща по различен начин.

Шарън Лаурицела, професор по социални и хуманитарни науки в Института по технологии на Университета в Онтарио, в последните десет години дава телефонния си номер за контакт на своите ученици. Учениците определят електронната поща като формална и начин на комуникация, който признава статус и старшинство, а текстовото съобщение позволява по-близки и по-човешки отношения. „Имейлът е предпочитаният начин за комуникация в отношенията, където един човек е по-старши за другия, като студент и преподавател, а текстовете или социалните медийни канали са предпочитани, когато връзката е по-лична“, казва тя.

Текстовите съобщения по своята същност са по-лични. Необходим е мобилният номер на другия човек – или неговия профил в WhatsApp или Facebook Messenger. В повечето случаи другият е решил да сподели това с вас. Писането на имейл изисква някакъв труд, особено когато е свързан с работа. Трябва да отговорите на нещо или да се ангажирате с нещо, да използвате по-формален език и да пишете задълбочен отговор. Т.е. – скучна работа. Всичко това изчезва с бързия, личен и непринуден характер на текстовите съобщения.

Лаурицела казва, че не е усетила нищо странно или неподходящо през десетилетието, в което е комуникирала по този начин със студентите си, които просто задават въпрос за задач или я уведомяват, че ще закъснеят за занятие, без да се занимават с премерването на всяка дума. Освен това повечето студенти, които не искат да пишат имейли със сигурност не искат и да говорят. „Не мисля, че съм разговаряла с някой студент по телефона“, казва тя. „Те никога не ми се обаждат“.

Краят на текстовите съобщения?

Но дали текстовите съобщения ще последват в един момент същата съдба като тази на електронната поща, както другите „по-яки“ начини за комуникация дойдат?

„Една нова технология води след себе си други технологии“, казва Джеймс Айвъри, професор по комуникации във Вирджинския политехнически институт и Държавния университет. „И този процес става все по-бърз.“

С други думи, интернетът и компютрите създадоха имейла, който в крайна сметка доведе до текстовите съобщения чрез смартфоните. Смартфоните, оборудвани с камери с висока разделителна способност, вече предоставят начини за комуникация на съвсем ново ниво.

„Мисля, че плоското писане на текст вече се заменя“, казва Стефаноне от университета в Бъфало. „Snap (компанията-майка на Snapchat) ни дава възможност да идеализираме изображенията, чрез които представяме себе си.“ Светът на Instagram потребителите, YouTube влогърите и GIF реакциите създаде силно визуална култура на комуникация.

„Била съм сред ученици почти 20 години и нещата станаха по-визуални. Текстът (съобщението) са просто думи, докато сега, ако искам да привлека вниманието на дъщеря си, аз й пиша в Snapchat. Изпращам й смешно лице с въпроса „можеш ли да изхвърлиш боклука?“, казва професор Лаурицела.

Източник: https://www.manager.bg/