Колкото повече глупави неща правим, толкова по-уверени ставаме

Как изглежда самоувереният човек?

Това е някой, който прави всичко както трябва, вярва в своите компетенции и се гордее с постиженията си? Или пък е онзи, който от време на време върши по някоя глупост пред другите?

Вероятно ще кажете, че по-скоро първият тип отговаря на определението за самоувереност. Множество статии ни казват, че за да станем по-уверени, трябва да си припомняме за нещата, които сме постигнали в моментите, в които сме се съмнявали в себе си.

А ако нещата седяха тъкмо обратно? Дали уверените хора не са онези, които приемат своите странности и грешки?

Ние съзнаваме нашите компетентности и постижения, защото вероятно те са единственото солидно нещо в живота ни, което засвидетелства силата и уменията ни. Казваме, че Юсейн Болт е отличен спринтьор, не само защото е физически силен, но и защото разбива световните рекорди. Признанието и гордостта са източниците на увереността.

Ако в дългосрочен план обаче ни е грижа повече за нашето достойнство и надценяваме нашата важност, ние много по-лесно ще избягваме ситуациите, които застрашават тези неща.

Да речем например, че Болт бе човек, който се интересува твърде много от своето достойнство. При това положение шансът да откаже покана за участие в някое състезание е много по-голям, тъй като ще се опасява, че потенциалната загуба и провал ще застрашат имиджа му на велик бегач.

Може би не трябва да изграждаме увереността си върху основите на нашите компетентности и постижения. Напротив – нужно е да приемем нашата глуповатост, ако искаме да изградим истинска самоувереност.

Всеки е глупав и объркан по природа

Трудно е да го приемем, но това е чистата истина – всеки е глупав в известен смисъл на тази дума.

На всеки се е случвало да изпада в ситуации, в които се чувства наистина глупаво. Това важи в пълна сила и за великите личности. Еразъм, холандски хуманист от епохата на Ренесанса, пише „Възхвала на Глупостта“, в която заявява, че всеки е глупак по природа. В своите собствени очи той също се е виждал като глупак. Всеки път, когато се е запознавал с нови хора, е бил неестествено нервен и се е държал крайно глупаво по време на събирания, въпреки че е бил дълбоко уважаван от своите съвременници.

Трябва да престанем да утвърждаваме достойнството си, а да приемем факта,  че всеки върши глупости и греши от време на време. Понякога се опитваме да прикрием слабостите си, защото се страхуваме от унижението. Прегръщането на глупостта обаче е първата стъпка към изграждането на истинската самоувереност.

Самоувереността е нещо много повече от гордост. Щом всички са глуповати, като нас, няма нищо лошо в това да направим още една глупост в живота си. Така ще започнем да се чувстваме още по-самоуверени в собствената си кожа.

Посмейте се за своя собствена сметка

За да станете наистина самоуверени, дайте си шанс да сгрешите, а след това се посмейте за своя собствена сметка. Ако сте изгубил се турист, приемете съдбата си и помолете за помощ, въпреки че човекът отсреща може да ви погледне с презрение. В това обаче няма нищо лошо. Не сте се подготвили добре за пътешествието си. И какво от това? Посмейте се!

Колкото по-често го правите, толкова по-бързо ще разберете, че не е нужно да сте съвършени. Не можем да направим нищо за нашата вродена несвършеност. Нима не е прекрасно да знаем, че някои от най-великите хора на тази планета, също са постъпвали глуповато? Истинската самоувереност ще ни позволи да приемем всичко, което ще ни сполети в живота ни.

Източник: LifeHack