Като сме без празници, да не сме без делници

Неотдавна, един пенсиониран клиент ми сподели, че най-хубавото нещо на пенсията е, че нямаш уикенди. Може би съм го погледнал озадачено, защото той обясни, че всичките години от професионалния му живот са се крепили на една основна разлика между „работната седмица” и „уикенда”. От понеделник до петък той е правил това, което трябва, а уикендът е бил времето, в което е правел това, което иска.

Също както повечето от нас, в неделя вечер подобно на много от нас той се е подготвял за работната седмица. А сега животът му не зависи от този ритъм. С други думи той не трябва да спира да върши това, което му носи удоволствие, само защото уикендът свършва.

Границата между работния ритъм и времето за релакс по принцип внася много напрежение в живота на хората. Какво могат да направят мениджърите, за да разсеят това самоналожено разграничение между работната седмица и уикенда? Позволете ми да предложа три причини за синдрома на уикенда. Всеки мениджър разполага с възможности да накара хората да се чувстват по-развълнувани и по-продуктивни по време на работа.

Липса на цел: първо, е много вероятно някои от вашите хора да смятат, че работата им не води до смислена разлика с останалата част от живота им. Има много хора, които в извънработно време се отдават на социални и доброволчески дейности. Представете си енергията, която биха вложили всички те на работното си място, ако вярваха, че работата им прави света различен. Но иронията е, че почти всички организации трябва да създадат някаква форма на социална стойност, иначе няма да продължат да съществуват. Компаниите създават продукти или услуги, от които хората имат нужда и откриват в тях начини за подобряване на качеството на живот. Но в еднообразието на ежедневието, ние често забравяме защо точно се трудим.

Възможност: Непрекъснато напомняйте на хората си за целите на бизнеса и как техните индивидуални и екипни усилия помагат.

Безсмислени Задачи: Втората причина, поради която хората омаловажават работата си е, че често те са молени да изпълняват глупави или слугински задачи. Повечето служители са достатъчно умни, за да разбират, когато прекарват времето си в задачи или дейности, които не носят никаква стойност – ненужни процеси, глупави изследвания, безкрайни бюрократични одобрения, излишни презентации, непродуктивни срещи и т.н. Когато работещите биват затрупани с такива ангажименти, те се отегчават, стават цинични и разочаровани.

Възможност: Включете хората си в елиминирането на тези дейности. Няколко години Wal-Mart са го наричали „Разкарайте безсмисленото“ на работното място и много компании като GE и IBM са правили това постоянно и безмилостно.

Развлекателен фактор: Третата възможна причина за синдрома на уикенда е, че работата просто не е забавна. Правим едно и също всеки божи ден. Няма игра, конкуренция, няма предизвикателство, адреналин. И при липса на тези фактори хората се стремят към забавление и вълнение извън работата, чрез спорт, развлечения, семейни игри, туризъм.

Възможност: Трябва да намерите творчески начини да „инжектирате“ положителни емоции на работното място – предизвикателства, пътувания, иновационни състезания и други.

Великите компании са места, където служителите стават от леглото и всяка сутрин тръгват с вдъхновение и нетърпение към работното си място. Те намират смисъла да правят неща, които добавят стойност и да се забавляват. Ако можете да създадете такъв тип среда на работното място, вашите хора няма да се радват само на съботата и неделята. Те ще бъдат щастливи и от понеделник до петък.

Рон Ашкинс за Harvard Business Review

Източник: https://www.manager.bg/