Как да бъдем по-добри към себе си

Независимо дали сте високопоставени ръководители или родители, които гледат детето си у дома, самокритиката е тенденция, която много от нас споделят. Свикнали сме да мислим, че тя ни помага да коригираме недостатъците си и да станем по-добри. Но това е изключително погрешно. Проучванията сочат, че самокритиката по-скоро ни саботира, отколкото ни помага. Тя пречи както на работните резултати, така и на щастието ни.

Жените в частност са особено предразположени към самокритика. Те са склонни да винят себе си, когато се провалят, а да приписват успехите си на случайността и другите хора. (Мъжете са по-склонни към обратното – да приписват победите на себе си, а загубите – на обстоятелствата). Това е една от причините жените рядко да искат повишения.

Ето по какъв начин самокритиката ни пречи:

Държи ни фокусирани върху това, което не е наред с нас, и така намалява нашата самоувереност;
Кара ни да се страхуваме от провал, което се отразява зле на представянето ни, кара ни да се отказваме по-бързо и води до недобро взимане на решения;
Прави ни по-малко издържливи при провал и по-малко склонни да се учим от грешките си.

Ползите от състраданието към себе си, колкото и „несериозно“ да звучи, са подкрепени от сериозни факти. Голяма част от тези факти са събрани на едно място от Кристин Неф.

Състраданието към себе си е свързано с множество благоприятни ефекти. То означава човек да се отнася към себе си така, както би се отнесъл с приятел в тежък момент – с повече разбиране и доброта. Означава да съзнаваме емоциите и мислите си, без да се идентифицираме с тях до такава степен. Състраданието към себе си не означава да се самосъжаляваме, но със сигурност означава да не се самобичуваме излишно за грешките, които неизбежно допускаме.

Състраданието към себе си:

• подобрява мотивацията и волята;
• дава по-широка перспектива и възможност за взимане на по-добри решения;
• прави ни по-устойчиви: можете по-лесно да се изправим отново на крака след неуспеха и да се учим от грешките си;
• повишава емоционалната интелигентност и подобрява връзките ни;
• понижава стреса и намалява чувството за претовареност;
• подобрява психологическото благосъстояние, намалява тревожността и депресията;
• подобрява здравето.

Източник: http://www.manager.bg