Да бъдем открити. Ако бяхме на смъртно легло и знаехме колко време още ни остава, щяхме да бъдем далеч по-решителни. Може би съществено различни хора. Може би щяхме да сме отворили онзи бизнес, за който си мислим толкова отдавна. Или да сме последвали страстта си в някаква съвсем различна посока. Да сме отделили повече време за личния си живот. За най-близките:
„Затворете очи и помислете за това”, призовава блогърът Марк. Може да е странно, дори малко жестоко, но си представете, че лежите някъде и знаете, че нямате повече време. Или че имате още няколко години. След като го сторите и ги отворите ще видите две основни неща пред себе си, които не сте забелязвали отдавна – живот и възможности.
Вместо да чакаме нещо да се случи, можем да предприемем действия, за да осъществим мечтите си и да направим живота си по-значим за останалите (от което идва истинското усещане за щастие). Както и да прекратим следните напълно излишни и вредни за нас самите навици и практики:
1. Спрете да следвате познатия стар график. Толкова много хора изживяват дните си сред обстоятелства, които ги правят нещастни, и така и не поемат инициатива, за да променят положението си. Най-основното ядро на човешкия дух е естествената страст за изследване и растеж. Този растеж идва директно от опитите ни с нови изживявания. Следователно няма по-велика дестинация в живота от това да се насочим към безкрайно променящ се хоризонт.
2. Спрете да игнорирате образоването си. Независимо дали го обичате или мразите, училището прави лесен личния растеж. В него разбираме неща, които никога не бихме си помислили сами, ако не сме там. Поставени сме в ситуации, проектирани, за да предизвикат ума ни. Когато завършим образованието, никой вече не ни контролира и не ни стимулира да се учим в изкуствена среда. Сами си поставяме целите. Но въпреки че никой не ни предизвиква, все пак сами трябва да продължим да се предизвикваме и да добавяме нови знания всеки ден.
3. Спрете да опитвате да променяте хората около вас. Началото на истинската любов се състои в това да позволим на хората, за които ни е грижа, да бъдат напълно себе си и да не опитваме да ги вписваме с собствената си представа за тях. Иначе обичаме само идеята за тях в ума ни.
4. Спрете да се сковавате и вцепенявате като човек. Прекратете опитите да потискате чувствата си, да се сдържате и да се стараете да не изглеждате уязвими. С тази стена, която изграждате около себе, не позволявате до вас да достигнат и любовта, привързаността, творчеството, съчувствието. Помнете, любовта е плашеща. Тя е риск. Несигурна е. Но е най-великото чувство. И не може да съществува успоредно със страха.
5. Спрете да подценявате потенциала си. Всички сме жертва на правилата и вярванията, с които живеем. Това сме, което избираме днес. Не което сме избрали преди. Не се надявайте на лесен изход. Погледнете дълбоко в сърцето си и открийте силите, от които се нуждаете, за да направите реалност мечтите си. След това предприемете действия.
6. Спрете да губите време. Клиент сте на банка, която се казва „Време”. Всяка сутрин тя ви отпуска 86 400 секунди. Всяка нощ ги отписва като загуба, ако не сте успели да ги инвестирате в добра цел (здраве, щастие, помощ за другите). Няма баланс. Не се предлага овърдрафт. Всеки ден ви се открива нова сметка със същия депозит от 86 400 секунди. Ако не успеете да използвате дневния си депозит, загубите са чисто за ваша сметка. Няма връщане назад.
7. Спрете да пренебрегвате собствената си важност. Единствен човек сте по рода си сред 7 милиарда в една от осем планети, в една звездна система сред стотици милиарди, в една галактика от други стотици милиарди. Та всички ние сме изключително важни! Можем да творим изкуство, да решаваме научни проблеми. Можем да създаваме живот от любовта и страстта си.
Източник: https://www.manager.bg/