Тънката линия между успеха и неуспеха

Преди години летях на малък чартърен самолет, когато изведнъж замириса на пушек. Пилотът пусна съобщение всяка запалена цигара да се изгаси моментално. Както се оказа, никой не пушеше – алармата беше резултат на грешка на детектора. Но в тона на пилота се долавяше страх и това чувство се пренесе и върху пътниците.

На друг полет, пилотът съобщи, че има проблем с хидравликата на самолета и че трябва да се консултира с централата на „Боинг“, за да избере най-добрия начин да се приземим. Втората ситуация беше далеч по-сериозна. Наложи се да направим два неуспешни опита за кацане, преди най-накрая да успеем да се приземим безопасно. Но аз никога няма да забравя как спокойно приеха новината всички, защото доверието в гласа на пилота беше заразно.

Една от най-важните задачи за лидерите в стресовата днес бизнес среда е да насочат своите емоции и реакции така, ча да не пречат на напредъка на техния екип. Всеки лидер трябва да поставя нуждите на организацията и нейните хора над собствените си импулси. Макар че това винаги е била всеизвестна истина за великото лидерство, в нашия свят на стрес и проблеми, лидерът трябва да има способността да управлява своя собствен вътрешен опит.

Най-ефективният начин да го постигнете е да прекарвате повече време в осмисляне на въпроса защо това, което вие и вашата организация правите всеки ден е от значение.  Когато се съсредоточите върху висшите ценности на компанията си, вашият ум и емоции ще бъдат по-спокойни. Стресът ще бъде рязко намален.

Помислете за това: професорите Хефер Бембенути и Стюарт А. Карабеник разгледжат разликите в мисловните модели на лица, които са били силни в толерирането на фрустрации и тези, които не са. Те открили критичен причинно-следствен механизъм зад тяхното поведение.

Хората, които фокусират своето мислене върху обект от непосредствен интерес, като например желанието за незабавно удоволствие е много по-малко вероятно да държат на разстояние импулсите си. Онези, които успяват съзнателно да забавят тяхното удовлетворяване, действително тълкуват ситуациите в много различни условия. Вместо да се отдадат веднага на възможността да изпитат удовлетворение, те определят ситуацията като предизвикателство на волята. С други думи те впрягат цялата си воля за постигане на една крайна цел, вместо за непосредствена награда. Те каляват търпението си, а с него и една изключително ценна черта в бизнеса – устойчивостта.

Джъстин Менкас за Harvard Business Review

Източник: http://www.manager.bg