Грешният стимул и вярната мотивация

Повечето от нас се нуждаят от външна мотивация, за да направят нещо по най-добрия начин. Като алармата на часовника сутрин, без която не бихме могли да се събудим преди зазоряване. Като предстояща презентация, краен срок, представяне на живо, обявяване на просрочие или друг вид кризисна ситуация. Подобрена мотивация би ни накарала да извадим наяве най-доброто от себе си, да открием нови ресурси, с които да оборим собствените си съмнения.

Предизвикателството обаче е, че понякога ние се уповаваме на грешен стимул. Избираме подтик, който да ни служи, но ако не се съобразим със спецификата му, рискуваме в един момент да ни навреди.

От съществено значение е да разберем, че ние сме тези, които определяме собствената си мотивация. Или както Сет Годин я определя в блога си – „зона на дискомфорт“, която е наш собствен избор. Ако имаме нужда от краен срок например, можем да открием, че това ни струва много пари. А прескочим ли го – дори да срине реномето и бизнеса ни.

Когато чуем за неефективен мениджър, често става дума за човек, избрал грешната мотивация. Най-голямата разлика между професионалиста и аматьора е техният избор на мотивация.

Вашата мотивация е ваш личен избор и ако не работи за вас – захвърлете я. Подобно на всички инструменти, правилната е тази, която служи на професионалиста.

Източник: Ideanomics

http://www.manager.bg