Как да се преборите със „синдрома на неудачника“

Веднага щом усетите, че работата не върви
Веднага щом усетите, че работата не върви
Снимка: Shutterstock

Той е напълно реален и изключително вреден. Всеки от нас е имал моменти в живота, в които се е съмнявал в собствените си способности и умения.

Лесно може да ви тласне по пътя на съмнението и да ви накара да се чудите защо сте получили важно повишение, вместо ваш колега, който смятате за по-компетентен, и да започнете да чакате с неохота момента, в който останалите ще ви разкрият като некомпетентен и неподготвен. Те вярват, че са успели да заблудят всички, че са компетентни, докато всъщност не са.

Синдромът на неудачника може да засегне абсолютно всеки, като дори най-интелигентните и успешни хора могат да станат негова жертва и да започнат да омаловажават личните си постижения, въпреки всички доказателства за техния успех.

В края на краищата, на всички ни се налага да се съобразяваме с вътрешния си глас и да внимаваме какво точно ни казва той. Така че, от ключово значение за вашия успех е да заглушите негативния си вътрешен глас.

Това са най-често срещаните форми, под които се проявява синдрома на неудачника, и начините, по които да се справите с тях:

1. „Не съм толкова компетентен/на, за колкото ме мислят.“

Този начин на мислене е вреден не само за вашето ниво на самочувствие , но и за професионалните ви отношения на работното място. Припомнете си последният случай, когато някой ваш колега е направил грешка или не е знаел отговора на някакъв въпрос. Освен ако не работите в една наистина токсична среда, то най-вероятно на вашият колега не е бил засипан от обиди и не му е било натяквано колко зле се е справил. Разберете до къде точно се простират границите на вашите способности и се научете да вярвате в себе си.

2. „Получих този пост, защото бях на правилното място в точното време. Най-вероятно някой друг би се справил по-добре добре с моята работа.“

Когато вътрешният ви глас изрече тези думи, вие трябва да си припомните как точно сте получили работата. Ако сте били наети в нова компания, помислите за всичкия труд и усилия, които сте вложили в подготовката си за интервюто и колко хора всъщност сте победили, за да спечелите желаната позиция. От друга страна, ако сте получили повишение, фокусирайте вниманието си над всичко, което сте постигнали, откакто сте започнали работа в компанията. Дори и наистина да сте били на правилното място в точното време, не забравяйте, че по-важният в случая е бил факта, че сте имали правилната подготовка и смелостта да поемете тази важни крачка.

3. „Не обичам да говоря за моите постижения.“

Ако се чувствате неудобно, когато получавате признание и комплименти за вашето представяне, то най-вероятно произхожда от идеята, че не ги заслужавате. В основата си тази идея обаче няма нищо общо със самото постижение и с това дали вие заслужавате тези похвали, а вместо това тя идва от начина, по който самите вие възприемате себе си. За съжаление, много често нашата самооценка не отговаря на реалността, като понякога това може да доведе до силно подценяване на собствените ни способности, а друг път до изграждането на нарцистична натура, която ни кара да мислим, че сме най-добрите във всяко едно отношение. Вместо да си губите времето в размисли за това какво заслужавате и какво не, фокусирайте вниманието си върху това, което може да предложите на другите и намерете начини да използвате уменията си по възможно най-ползотворния начин.

4. „Възложиха тази задача на мен, защото всички други бяха заети.“

Синдромът на неудачника може да ви попречи да се чувствате специални по какъвто и да е било начин, независимо от това колко впечатляващи са вашите постижения. Той може да ви накара постоянно да повтаряте на себе си и на другите: „Това не беше нищо, сигурен съм, че всеки би се справил“. Когато усетите, че започвате да мислите по този начин, фокусирайте цялото си внимание върху това да дадете най-доброто то себе си във всяка задача, с която се захванете, за да докажете сами на себе си, че има добра причина вашият шеф да възлага важни проекти точно на вас.

5. „Успехът ми е чист късмет.“

Ако приписвате всичките си успехи на чиста проба късмет, може да започнете да се притеснявате, че няма да може да поддържате дълго високото ниво, до което сте стигнали, тъй като то се дължи на проста случайност, а не на вашите способности и познания. В крайна сметка, късметът играе определена роля в историята на всеки успешен човек. Самият факт, че в момента четете този текст, означава, че имате достъп до образование и високотехнологични устройства, което ви поставя в редиците на хората, които са имали късмета да се родят в развита държава. Бъдете благодарни за това, което имате, но не пренебрегвайте усилията, труда и жертвите, които сте направили, за да станете успешни.

6. „Аз съм виновен, че нещата не се подредиха както искахме.“

Синдромът на неудачника и перфекционизмът често вървят ръка за рака. Единственият начин да се отървете от перфекционизма е като си напомните, че съвършенството е мит. Никой човек не е перфектен. Дайте си почивка, признайте слабите си и започнете работа по нещата, които искате да подобрите.

В края на краищата, едно нещо е сигурно – ако искате да преборите моменти на неувереност, трябва да спрете да мислите за чуждите постижения и да започнете да вярвате в себе си.

 

Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.

Източник: https://manager.bg/