Традиционният лидер казва: „Аз съм лидер, ти си последовател. Аз имам нещо, от което се нуждаеш (пари), а ти имаш нещо, от което аз се нуждая (труд). Така че нека да направим размяната”. Модерният лидер знае, че става въпрос за нещо повече. Той предизвиква хората си да растат не само професионално, но и емоционално и интелектуално.
В тази нова парадигма новият лидер знае, че има 4 компонента, които трябва да са изпълнени, за да успее и той, и хората му.
На първо място са грижите – действията, насочени към хората. Само така те могат да се чувстват здрави физически и психически. Модерният лидер знае, че грижите са от съществено значение, за да се създаде мощна и полезна работна сила.
На второ място идва възможността за израстване. Новите лидери са наясно, че застоят е мит, който съществува само в човешкото въображение. Никъде в природата няма стабилност. Дори в балансираните екосистеми има или разрастване и постоянна промяна, или деградация и разпад. Със създаване на среда, която позволява на хората ни да растат, нашият капацитет като лидери, като служители и като хора нараства.
Третото е необходимостта всеки да даде своя принос. Когато допринасяме с нещо, се чувстваме в покой със себе си. Знаем, че принадлежим към средата си и даваме нещо полезно. За да се чувстват вдъхновени и работоспособни, служителите трябва да знаят, че допринасят за общото благо.
Четвъртият компонент е необходимостта от значение. Ние сме търсещи същества. Ако в живота ни липсва ясно чувство за смисъл, ако ние не се занимаваме с големи цели, няма да сме напълно удовлетворени, независимо от всичко останало, което можем да имаме.
Новият лидер разбира, че когато всички тези четири нужди са изпълнени в работата на хората, започват да излизат нови неща – те инстинктивно играят по-голяма игра, стават по-страстни, творчески, ангажирани и ефективни. Последствията са лесно измерими, в повечето случаи с удивителни резултати.
По материали на Harvard Business Review
Източник: http://www.manager.bg