През по-голямата част от моята кариера съм заемал ръководни роли, а това означава, че съм правил много грешки. Като казвам много, имам предвид изключително много, повече, отколкото бих искал да призная.
Истината е, че всичко, което знам за лидерството, е научено по трудния начин. Най-важните уроци бяха тези, които идваха след най-големите грешки.
Все още си спомням първия ми работен ден като мениджър. Знаете ли каква бе първата мисъл, която ми мина през ума в този ден? Казах си, че най-накрая няма да ми се налага да бъда „на разположение“ през целия ден!
Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
Имайки това предвид, съставих списък с важни неща, които повечето мениджъри забравят в даден период от кариерата си.
1. Забравят какво е да бъдат ръководени
В момента, в който заемат лидерска позиция, много мениджъри мислят, че са „успели в живота“ и че могат да правят каквото си искат. Знам това, защото и аз бях един от тях. Имаше период, когато мислех, че единственото нещо, което трябва да правя, е да давам заповеди ида гледам как хората работят.
Истинските лидери помнят трудностите и препятствията, с които се сблъскват обикновените служители. Те помнят безсилието, което човек изпитва, когато му бъде възложена невъзможна задача. Те помнят и разочарованието, което обзема човек, когато той не успее да изпълни непосилната задача.
Вдъхновяващите лидери проявяват разбиране, когато възлагат задачи на своите служители.
2. Забравят, че могат да грешат.
Лесно е да останете с впечатлението, че винаги сте прав, когато сте на върха и водите парада. Да бъдеш прав и да бъдеш отговорен обаче са две различни неща.
Добрите лидери знаят, че служителите, които работят на първа линия и имат пряк със ситуацията, често са в най-добра позиция да намерят решение на създалите се проблеми. Те ценят това.
3. Забравят, че работата не е лесна.
Веднъж работих за мениджър, който нямаше никаква представа какво правя през целия ден. Това е лидерът, който ви показва някакво забавно клипче в интернет и говори за всичко друго, но не и за работата.
По ирония на съдбата, това е ръководителят, който първи би изтъкнал колко мързеливи и разсеяни са хората от неговия екип.
Мотивационните лидери знаят, че тяхната позиция не ги освобождава от задълженията, които са имали преди това. По-голямата отговорност означава повече работа.
4. Забравят да поемат отговорност.
Когато екипът ми не успя да се справи с една задача, аз поех отговорността за провала, рамо до рамо със всеки един от хората ми.
Още помня времето, когато работих за мениджър, който казваше, че никога няма да бъда добър лидер, защото „истинските лидери държат служителите си отговорни за провала и не претендират да имат равна заслуга за него.“
Няма как да се съглася с едно подобно виждане. Лидерите, които заслужават да бъдат следвани, се борят наравно със своите подчинени, за да постигнат желаните цели. Вдъхновяващите лидери са еднакво отговорни както за успеха, така и за провала на техния екип.
5. Забравят да слязат от облаците.
Това е най-лесно да се забрави и най-трудно да се припомни. Причината за това се крие във факта, че дори най-малкото докосване до властта и авторитета веднага се вкоренява в главите на хората.
Вдъхновяващите лидери са стъпили здраво на земята. Те осъзнават кога се отдалечават от своя екип и клиенти и губят представа за реалността. Когато губите представа за действителността, вие губите и способността си да мотивирате и ръководите.
Същото важи и за всяка от предходните точки. Те са лесни за забравяне, но от критично значение за запомняне. Стига, разбира се, да искате да бъдете запомнен като добър лидер, а не като мениджърът от ада.
Чад Пери, вицепрезидент продажби за Motivosity, за Inc.com
Източник: http://www.manager.bg